№ 843

гр.София, 23.11.2017

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2350 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1693/ 14.03.2017 г. по гр. д. № 14 448/ 2016 г., с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № 9782/ 29.06.2016 г. по гр. д. 24 933/ 2015 г. на Софийски районен съд отхвърля исковете на Х. Б. Я. срещу [фирма], както следва:

· да се признае за незаконна и се отмени заповед № 418/ 26.03.2015 г., с което изпълнителният директор на [фирма] прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, т. 9 КТ. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мияч на превозни средства, той и оператор на автомивка“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· за заплащане на сумата 22 182. 45 лв. - обезщетение за неизпълнението от работодателя на предписанието на здравните органи за трудоустрояването на Х. Я. в периода 26.10.2013 г. – 26.03.2015 г. (чл. 317, ал. 4, вр. чл. 217 КТ).

Решението се обжалва от Х. Я. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:

1. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ влязлото в сила решение на ТЕЛК (Н.) обвързва ли съда със задължителна сила по въпроса за възможността на работника/ служителя да изпълнява възложената му работа?

2. Допуска ли инстанцията по същество съществено процесуално нарушение, когато не изпълнява задължението си да обсъди...