Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на наследници на Н. К.ва Муравиева против рещение по адм. д.№ 477/2004 г. по описа на Софийски окръжен съд. Искат отмяна поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърдят, че имат право на обезщетение чрез съсобственост и с реално възстановяване на собствеността, защото имотът е бил частна, а не публична собственост, както неправилно е приел съда. Съдът въобще не се произнесъл по искането за реално възстановяване на около 135 дка. Актовете за дъргжавна собственост имат "формален характер" .

М. А. К. оспорва решението като незаконосъобразно. Твърди, че единственият спор е дали имотите са станали публична собственост. Имотът няма такъв характер, защото почивната станция не обслужва функция на ведомството.

Областният управител на Софийска област, подписан от заместник-областния управител с предоставени пълномощия, оспорва решението, като твърди, че областният управител не е бил компетентен въобще да се произнася по претенция за земя, която има земеделски характер, заради което административният акт е нищожен. Освен това заявлението е от 17.12.1998 г. и е извън срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, поради което и на това основание заповедта следва да се обяви за нищожна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на наследниците на Н. К.а. Няма доказателства дали възстановената собственост от Поземлената комисия съвпада с процесните имоти, нито е обосновано решението в частта, в която е прието, че не може да се възстанови реално собствеността. По жалбата на областния управител.

Върховният администратиевен съд, ІІІ отделение, намира касационната жалба на областния управител за недопустима поради липса на правен интерес, същата следва да се остави без разглеждане. Предвид изхода на съдебния спор за административния орган решението не е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу постановеното административно решение е...