Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.А, от [населено място], против решение № 6055 от 22.10.2018 г. по адм. дело № 3001/2018 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № № 2153 - 21 – 39 от 12.02.2018 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – София град, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и на административния акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София-град, чрез гл. юрисконсулт Н.М изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 6055 от 22.10.2018 г. по адм. дело № 3001/2018 г. Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на Е.А против решение № 2153 - 21 – 39 от 12.02.2018 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата й вх.№1012-21-181 от 06.02.2018 г. срещу разпореждане № [ЕГН]/94 от 01.12.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване/ПО/. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за преизчисляване личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката за...