Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, последният конституиран при условията на чл. 153, ал. 2 АПК като овластен с компетентността на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" административен орган, срещу решение № 6994 от 26.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8404/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед № 603 от 5.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" и преписката е изпратена за ново произнасяне по същество по заявление за подпомагане № З-572 от 29.06.2018 г. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4, предложение последно от ПДОРЦФЛД, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Д. К. от [населено място], действащ, чрез законния си представител и негов баща Т.К, чрез адвокат Манолова, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е заповед № 603 от 5.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с която на Д. К. от [населено място], с диагноза: [диагноза] е отказано организационно и финансово подпомагане за закупуване на импланти за оперативно лечение. Отказът е мотивиран с наличието на отрицателната предпоставка по чл. 4,...