О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
гр.София, 13.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2357/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 147 от 06.04.2017 г. по гр. дело № 124/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд по гр. д.№ 3412/ 2014 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на И. А. И. 11 000 лв - обезщетение по чл. 200 ал. 1 вр. ал. 3 КТ за претърпени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.03.2008 г, представляващи разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и получената пенсия за инвалидност за периода от 11.11.2011 г. до 10.11.2014 г., със законната лихва върху тази сума от 10.11.2014 г.
Касаторът претендира допускане на касационен контрол по следните въпроси, прецизирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС: материалноправни въпроси за приложимостта на ППВС № 2/ 21.12.1981 г. при разрешаване на трудови спорове, възникнали при действието на КТ от 1986 г.; за началния момент на изискуемостта на вземането за обезщетяване на имуществени вреди от трудова злополука и може ли той да е различен, в зависимост от характера на вредите; за предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ; и процесуалноправни въпроси за доказателствената тежест за установяване на причинната връзка между увреждането и условията на труд и начинът на доказване на това обстоятелство; съставлява си съществено процесуално нарушение...