О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2526

гр. София, 02.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 2021 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗЗД РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК] /ББР/ срещу въззивно решение № 634 от 15.05.2023 г., постановено от Апелативен съд – София /САС/ по в. гр. д. № 2927 по описа на съда за 2022 г., с което след обезсилване на първоинстанционно решение № 260538 от 27.01.2022 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по гр. д. № 895 по описа на съда за 2019 г., производството по делото е прекратено, като постановено по недопустим иск и е върната исковата молба, по която същото е образувано, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че след като исковата молба, с която е предявен искът по чл. 135 от ЗЗД, е подадена след влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника „БУЛАРКО“ АД /н./, то не би могло да се приеме, че се касае за П. иск, за предявяването на който тече някакъв различен срок от този по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, още повече, че като съищец по делото е конституиран и постоянният синдик на дружеството. Оспорва се и изводът на съда, че правният ефект от уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД би бил именно този, визиран в...