Производствата са съответно по реда на чл. 208-228 и на чл. 229-236 АПК.

Образувани са по 1) касационна жалба на И.Д срещу Решение № 1867/22.08.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 266/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 292 вр. чл. 285, ал. 1 АПК за установяване липсата на съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011 г. на началника на РДНСК – ЮЦР за премахването на незаконен строеж „Масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка“ в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. С.ки, поради изтекла давност и 2) частна жалба на И.Д против решението в частта, с която e оставен без разглеждане искът му по чл. 292 вр. чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК за установяване на фактическа невъзможност за изпълнение на задължението и производството по делото е прекратено в тази му част.

Ответникът – началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район, изразява позиция за неоснователност и на двете жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорванията.

1. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011 г. на началника на РДНСК – ЮЦР е влязла в сила през 2012 г., покана за доброволното й изпълнение е връчена на 21.01.2013 г., след което са предприети и други действия по изпълнението на заповедта. При тези фактически установявания (чл. 220 АПК), правилен от материалноправна страна е решаващият извод на първата инстанция, че задължението за премахване на строежа е изискуемо.

Неоснователен е основният касационен довод за липсата на реални действия, извършени от органа по изпълнението. Според чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК за изпълнение срещу граждани и организации орган по изпълнението е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен...