Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на гл. архитект на община Х. срещу Решение № 285/20.07.2018 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 5/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-11-Вр-2/12.12.2017 г. на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Враца при РДНСК – Северозападен район, отменяща Разрешение за строеж № 5/22.11.2017 г. на гл. архитект на общината за строеж на „Хале 1 и Хале 2 за складиране на зърно и слънчоглед“ в ПИ 075039 по КВС на с. Х. с възложител „Тундра ИТСВ“ ЕООД.

Ответникът – началникът на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Враца при РДНСК – Северозападен район, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Тундра ИТСВ“ ЕООД, не взема участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Неоснователен е касационният довод за мотивиране на решението в противоречие със заключението на съдебно-техническата експертиза. Съобразно чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая съдът правилно не е кредитирал заключението по отношение на изводи с правен характер (вж. § 1, т. 6 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица).

Основният спорен въпрос по делото е адресат ли е „Тундра ИТСВ“ ЕООД на задължението по чл. 60, ал. 2 ЗУТ. Според разпоредбата, приложима за застрояването извън границите на урбанизираните територии, то се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. От съдържанието на правилото и по аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ следва, че ако тези изисквания не са изпълнени, издаването на...