Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба от В.Ф от [населено място] подадена чрез процесуалният й представител адв.З.З против Решение № 1705/24.07.2018 год. постановено по адм. д.№1260/2018 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Заповед №299/20.03.2018 год. на Кмета на О. Р, с която на осн. чл. 225а ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ “стопанска постройка“.

В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона.Сочи се, че в случая се касае до текущ ремонт, а не до основен такъв както неправилно е приел съда.Освен това, даже и да се приеме че е извършен основен ремонт, то е налице хипотезата на чл. 195 ал. 3 ЗУТ.Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се и съдебни разноски.

В с. з.касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от процесуалният си представител адв.. З, който поддържа изцяло касационната жалба.

Ответната страна чрез процесуалния си представител депозира писменни бележки, в които излага подробни възражения .Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Претендира съдебни разноски.

Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неправилност на обжалваното съдебно решение.Сочи, че по отношение на съдебния акт са налице основанията на чл. 209 ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде отменен.

Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като...