Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л.Н против решение № 2271 от 05.04.2017 г. по адм. дело № 3945/2016 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение № Ж-261/2015 от 01.03.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска то да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора с уважаване на жалбата й.

Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез юрисконсулт Х.Г оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски, а именно на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "Топлофикация София" ЕАД не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град (АССГ) е било решение № Ж-261/2015 от 01.03.2016 г. на Комисията за защита на личните данни, постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД). Комисията е била сезирана с жалба относно незаконосъобразното обработване на лични данни на Л.Н, изразяващо се в неправомерното им използване при служебна смяна на партида и сдобиване с нотариални актове, които ги съдържат. Административният орган е приел, че е сезиран с недопустима жалба в частта, с която се претендира неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката по повод...