Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.А, чрез адв. Д.Б против решение № 5601/04.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1592/2018 г. по описа на Административния съд София – град.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от А.А иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000, 00 лева, изразяващи се в претърпян страх от реална възможност да бъде насилствено въдворен в психиатрично заведение, депресия, отчаяние от безсилие, вследствие на незаконосъобразни действия на служители на 06 РУ - СДВР, изразяващи се в незаконното му задържане на 30.01.2018 г., в 13.00 ч. и насилственото му настаняване и държане в сградата на 06 РУ - СДВР до 17.00 ч. Със същото решение А.А е осъден да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 100, 00 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът в касационното производство – Столичната дирекция на вътрешните работи не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и в срока по...