Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.С.Б, процесуален представител на Н.И срещу решение № 2008 от 21.11.2017 г. по административно дело № 2261/2017 г. от Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на лицето против решение № 269/20.07.2017 г., постановено по преписка № 313/2016 г. от Комисията за защита от дискриминация.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В представени писмени бележи излага допълнителни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението, като представя и писмени доказателства в подкрепа на касационните си доводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с уважаване на жалбата му и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответниците по касационната жалба – ОУ "П. С" и Е.Д не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административното производство е образувано по жалба на Н.И до КЗД, в която са изложени твърдения за осъществени спрямо него неравно третиране по признаците възраст, пол и увреждане и тормоз при осъществяване правото му на труд - участието му в конкурси за заемане на длъжност учител в начален етап – ПИГ в ОУ "П. С" – Пловдив.
В обжалваното пред АС – Пловдив решение на КЗД, след обстойно изложение на становищата на страните по преписката, анализ на събраните в хода на административното производство доказателства, приложимите разпоредби от ЗЗДискр. се приема, че твърденията за осъществено неравно третиране не са подкрепени с доказателства, както и че Е.Д, директор на ОУ "П. С" и самото училище не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. (неблагоприятно третиране) по признаци, "увреждане", "възраст" и "пол" по отношение на Н.И, и жалбата му е оставена без уважение.
В съдебното решение първоинстанционният съд е изложил фактическата обстановка и конкретно, че Н.И е заемал длъжност възпитател в ОУ "П. С" през 2012 г. -2013 г., като от издадената характеристика от тогавашния директор с изх. № 1091/10.09.2013 г. се установява, че същият е показал добри умения за мотивиране и организиране на учениците и създаване на подходящ климат за работа. По делото са представени експертни решения и се установява, че Н.И е с установена трайна намалена работоспособност 50%, с водеща диагноза отлепване на ретината с ретинално разкъсване, като има и други заболявания. От представените с касационната жалба доказателства е видно, че не фигурира в информационния масив на "Център за психично здраве – Пловдив" ЕООД и няма данни за психични разстройства. Административният орган и съдът са формирали изводите си върху направената от вещо лице експертиза. Според нея, жалбодателя не страда от психично заболяване, макар да има особености в характера, като експертът посочва, че Н.И демонстрира затруднения в адаптивността и управлението на конфликтите, но също така, че няма данни, от които да е видно, че в резултат на неуместно поведение е бил санкциониран. Безспорно се установява, че лицето притежава диплома за завършено висше образование по специалност "Начална и предучилищна педагогика", степен "бакалавър". Констатирано е също, че лицето е подало документи за кандидатстване за обявени свободни работни места в посоченото училище, като е допуснат до събеседване по заявленията му от 11.08.2016 г. и от 22.08.2016 г., но не е назначен. По друга конкурсна процедура отново е допуснат до събеседване, но не се е явил. По първата конкурсна процедура от 16.08.2016 г. са взели участие осем кандидата, като той е класиран на последно място, с резултат от 10 т. Спечелилото конкурса лице е класирано на първо място с 35 т., като то отговаря на всички условия. При другия конкурс са участвали трима кандидати, като Н.И е на последно място и няма данни дали има назначено лице в негово изпълнение.
Основното оплакването на Н.И в административното и съдебно-административното производства е за извършено спрямо него неравно третиране и тормоз при участието в обявени последователно три броя конкурси за заемане на свободни длъжности, за които притежава образователен ценз и професионален опит в ОУ "П. С" – Пловдив. Установява се, че директорът на това училище Е.Д и самото училище в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не са осъществили пряка дискриминация по признаците "пол", "възраст" и "увреждане". Следва да се посочи конкретно, че правилно е прието, че те не са извършили пряка дискриминация преди всичко по признак "увреждане" под формата на неблагоприятно третиране по отношение на лицето. Налице е хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр., при което при преследване на законната цел за защита интересите на децата и учениците е изискал от компетентните органи допълнителна информация за признак по чл. 4, ал. 1 от закона, който е свързан със съществено и определящо професионално изискване, залегнало в чл. 125, т. 3 от ППЗНП, което изискване не надхвърля необходимото за постигането й. При събеседването лицето е получило оценки по конкретни критерии, които не могат да бъдат свързани пряко или косвено с нито един от посочените признаци. Съобразно действащите в учебното заведение правила, директорът е бил в правомощието си да назначи най-добре представилия се кандидат или да избере един от равно класираните. Също така следва да се приеме, че извършеното от ответните страни не съставлява тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., понеже приоритетно приложение има цитираната разпоредба от ППЗНП, която е специална и има гарантиращо живота, и здравето на децата и учениците, предназначение. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се присъди сумата 100.00 лв., съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2008 от 21.11.2017 г. по административно дело № 2261/2017 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Н.И да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.