Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Б.П, в качеството й на процесуален представител на директора на СД на МВР срещу решение № 5441 от 20.09.2018 г. по адм. дело № 5190 по описа за 2018 г. на административен съд - София град. С него по жалба на З.К е отменена негова заповед № 513з-2773/05.04.2018 г. относно наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждание".

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 2091 т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - З.К оспорва същата с възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е заповед № 513з-2773/05.04.2018 г. на директора на СД на МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на З.К, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Административният орган е приел, че З.К.

Административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Обосновани са изводите на съда за вътрешното противоречие, което се съдържа в мотивите на оспорения акт, което е рефлектирало и върху законосъобразността му. От една страна се констатира, че заповедтта е издадена на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "лошо изпълнение на заповед", а от друга става въпрос за подзаконов нормативен акт - ВПОДМВР, като се посочва, че адресатът на акта не е бил запознат с тях. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателя не се установява и задължение по този акт и конкретно по чл. 130 от него, още повече, че обсъжданите документи представляват кореспонденция между различни структури на МВР и прокуратурата. Правилен и съответен на закона е извода, че адресатът на акта носи дисциплинарна отговорност понеже е държавен служител, съответно заема такава длъжност. Няма длъжност "председател на дисциплинарноразследващ орган" каквато се сочи в заповедта. Освен това от фактическите констатации в акта не може да се констатира коя от трите хипотези на чл. 193, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е имал предвид дисциплинарнонаказващият орган.

Изложената фактическа обстановка обуславя направените правни изводи от съда, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 143 от АПК, в размер на 400.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5441 от 20.09.2018 г. по адм. дело № 5190 по описа за 2018 г. на административен съд - София град.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на З.К сумата 400.00 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.