Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, подадено от М.И срещу Заповед № 8121К- 3369/16.03.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години".

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Изрично твърди, че не е осъществени твърдените дисциплинарни нарушения, а оспорената заповед не се основава на обективно осмисляне на непротиворечиви факти.Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, както и, че определяне размера на наложеното наказание е в разрез със закона. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С оспорената Заповед № 8121К-3369/16.03.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР на инспектор М.И - младши разследващ полицай в РУ в отдел „Разследване“ при ОДМВР-Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години".

В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени от В. Р. три отделни деяния, а именно: т. 1 На 07.04.,28.04.,05.05, 13.05.,20.05.,27.05 и 03.06. 2016г. в град Троян, в сградата на РУ-Троян, лек автомобил ВАЗ 2105, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Сдружение „Троян 166“ е включен за изпълнение на конкретни цели и задачи в планове за провеждане на Специализирани полицейски операции/СПО/, като конкретно сочени планове и графици са утвърдени от инспектор М.И,в качеството му на началник на РУ-Троян, при ОДМВР-Ловеч. Този автомобил не е служебен. С действията – утвърждаване на планове за провеждане на СПО, с автомобил, който не е служебен, а собственост на Сдружение „Троян 166“, инспектор Ичев е нарушил чл. 6, ал. 1, т. 1 от Инструкция 8121з-929/02.12.2014г. за Патрулно постовата дейно­ст, сочеща че патрулно –постовата дейност се изпълнява от служебни средства. Това е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 ЗМВР - неизпълнение разпоредбите на подзаконов нормативен акт, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР-се налага дисциплинарно наказание- „порицание“; 2. В периода от 01.01.2016 до 09.06.2016г./датата на която инспектор Ичев е преназначен на друга длъжност/, в гр. Т., автомобили /подробно описани/, собственост на Сдружение „Троян 166/са управлявани по републиканската пътна мрежа от служители на РУ-Троян, без на тях да са залепени валидни винетни стикери, в нарушение на чл. 100, ал. 2 Закон за движение по пътищата/ЗДвП/- дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР-„неизпълнение на служебни задължения“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР-„неупражнен контрол над подчинен“,се налага дисциплинарно наказание- „порицание“. 3. В периода от 22.03.2016 г. до 06.06. 2016г., в сградата на РУ –Троян, са извършени ремонтни дейности с материали закупени от Сдружение „Троян 166“, предоставени безвъзмездно.Касае се за дарение, в нарушение на чл. 249, ал. 9 ЗМВР. Това е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР - неизпълнение разпоредбите на ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР-се налага дисциплинарно наказание- „порицание“.

Изхождайки от разпоредбата на §1, т. 22 от ДР на ЗМВР- „системни нарушения на служебната дисциплина са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година, поради което на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР- „системни нарушения на служебната дисциплина“, се налага дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР- „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

Министърът на вътрешните работи е посочил, че е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, в резултат на което е наложил дисциплинарното наказание за срок от две години, при възприетата квалификация на нарушенията.

В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, и в предвидената писмена форма - чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

По отношение възраженията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, при издаване на оспорения акт:Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания, а съгласно ал. 2, т. 1 и т. 2 на чл. 194 като вид дисциплинарно нарушение са определени: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; т. 2 неизпълнение на служебните задължения;

Наложеното на оспорващия дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" е регламентирано в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 201 от ЗМВР. Съгласно чл. 201 Дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за системни нарушения на служебната дисциплина. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР "Системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.

Системното нарушение на служебната дисциплина според ДНО е изразено в допускане на три нарушения служебната дисциплина, две от които представляващи такива по см. на чл. 200, ал. 1, т. 11 /неизпълнение на служебни задължения /, и едно по чл. 200, ал. 1, т. 6 /неупражняване на контрол над подчинени/ от ЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание "порицание".

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя (чл. 196, ал. 1 от ЗМВР), като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган.

В процесния случай материалите от дисциплинарното производство, в които са описани вменените деяния на жалбоподателя, са изготвени на 10.02.2017 и 14.02. 2017 година, а оспорената заповед е издадена на 16.03.2017 година, поради което съдът приема, че в процесния случай е спазен предвидения преклузивен двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Неоснователни са твърденията на оспорващия за нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Видно от съдържанието на оспорената заповед същата съдържа данни за обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение, включително мястото където според ДНО са извършени вменените нарушения, а именно на територията на РУ-Тоян и град Троян, което е видно както от обстоятелствената част на заповедта. В обжалваната заповед са посочени нарушените разпоредби доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Същевременно от наличния по делото доказателствен материал, не се установява оспорващия да е извършил всички вменени му нарушения от оспорената заповед.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нарушението по т. 1 е описано с предприемане на действия по утвърждаване на планове за провеждане на СПО, с автомобил, който не е служебен, а собственост на Сдружение „Троян 166“, с което инспектор Ичев е нарушил чл. 6, ал. 1, т. 1 от Инструкция 8121з-929/02.12.2014г. за Патрулно постовата дейно­ст/ППД/, сочеща че патрулно –постовата дейност се изпълнява от служебни средства.

Действително, анализирайки разпоредбите на сочената инструкция и приложенията към нея, се налага извод, че патрулно – постовата дейност, следва да бъде извършвана от служебни автомобили. В чл. 26 от същата, изрично е посочено, че организацията на ППД се осъществява с решение на началниците на Районните управления, каквато длъжност Ичев е заемал към него момент, С включването на цивилен автомобил и утвърждаване на графика за извършване на ППД посредством този автомобил, Ичев е допуснал твърдяното дисциплинарно нарушение.

За второ нарушение, същото е описано като : В периода от 01.01.2016 до 09.06.2016г./датата на която инспектор Ичев е преназначен на друга длъжност/, в гр. Т., автомобили /подробно описани/, собственост на Сдружение „Троян 166/ са управлявани по републиканската пътна мрежа от служители на РУ-Троян, без на тях да са залепени валидни винетни стикери, в нарушение на чл. 100, ал. 2 Закон за движение по пътищата/ЗДвП/- дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР-„неизпълнение на служебни задължения“.

Нормата на чл. 100, ал. 2 ЗДвП отм. , но действала към периода януари –юни 2016 година, предвижда задължение за водачът на моторно пътно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА)/ЗП/ в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство по начин, възпрепятстващ повторното му ползване при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да предоставя при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и наредбата по чл. 10, ал. 6 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА).

А съгласно действалата към същия период - норма на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП - за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства:1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци.

Нито в оспорената заповед, нито в приложенията към нея, съдържащи се в административната преписка не се съдържат доказателства, че сочените автомобили са преминавали по републикански пътища, за чието ползване е било необходимо заплащане на винетна такса; същите са били без надлежно залепен винетен стикер .Нещо повече, за място за нарушение се сочи град Троян, а за ползване на градската улична мрежа, винетна такса не се изисква. Също така липсват доказателства, извън общата формулировка в длъжностната характеристика – „да осъществява контрол върху дейността на подчинените за стриктно спазване на законността“- за задължения на Ичев, свързани със заплащане на винетни такси по ЗП и поставяне на стикери, съгласно изискванията на ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не приема за доказано, че е извършено и третото вменено нарушение на жалбоподателя, формулирано в т. 3, като : В периода от 22.03.2016 г. до 06.06. 2016г., в сградата на РУ –Троян, са извършени ремонтни дейности с материали закупени от Сдружение „Троян 166“, предоставени безвъзмездно.Касае се за дарение, в нарушение на чл. 249, ал. 9 ЗМВР.

Както се сочи и в заповедта законовата норма забранява сключването на договори за дарения в МВР, извън конкретно посочени изключения. Дисциплинарно наказващият орган обаче не доказва наличие на конкретно сключени от Ичев договори за дарения. Липсват доказателства за обема, вида и времето на извършените ремонти и кои от вложените труд и материали, са безвъзмездни. Соченото в предложението за образуване на дисциплинарно производство и обобщена справка, че ремонтните дейности са извършени със средства на сдружението, без точна отчетност на материалните активи, което е станало със знанието на Ичев - не дава основание да се приеме, че същият е нарушил сочената по-горе законова норма.

Въпреки изрично дадените указния до ответника в определението от 04.06. 2018 година че в негова тежест е доказването на всички обстоятелства по издаване на оспорената заповед, не се представиха такива, обосноваващи материалната и законосъобразност.

Изложеното по-горе води до извода за недоказаност на сочените дисциплинарни нарушения по т. 2 и т. 3 от оспорената заповед. След като не са извършени от оспорващия три нарушения служебната дисциплина, извършени в продължение на една година, не е налице хипотезата на системност по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Не може да се приеме, че оспорващия правилно е санкциониран на осн. 197, ал. 1, т. 4 вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 800 лева, представляващи заплатени суми за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и 10 лева държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К- 3369/16.03.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на М.И от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години".

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на М.И от [населено място] разноски по делото в размер на 810/ осемстотин и десет / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.