Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Бедрум“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Леге“ №2 срещу Решение №5047 от 26.07.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №3512/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Бедрум“ ЕООД срещу Решение №РД-05-32 от 07.03.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“, с което на основание чл. 39, ал. 5 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е прекратен договор за безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-1.003-1586-C01 за проект „Вярата в новата професия е сигурна промяна“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – „Бедрум“ ЕООД, счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо, необосновано, едностранно и в нарушение на материалния закон. Така сочените пороци обективират касационни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК, независимо от соченото от касатора единствено основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите, предхождащи издаването на Решение №РД-05-32 и счита, че действията по издаване на акта са „в нарушение на закона, като същите явно са тенденциозни и целят ограничаване на правата“ му. Сочи, че съдът неправилно е определил производството като такова по чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), но сочи също, че съдът не е отговорил на поставения от него въпрос: „Какво производство е обективирано в Решение №РД-05-32?“, както и че не прави разлика между отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и едностранно прекратяване на валидно сключен договор.

Съдът е разгледал факти, относими към друго административно производство, което е приключило с индивидуален административен акт, който е бил предмет на съдебен контрол. Не е изследвал валидността на връчването на акта, не...