Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.С от [населено място], срещу заповед № 8121К-7058/20.09.2017 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ат. 2, т. 2, от ЗМВР, и чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година".

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, несъответствие с целта на закона, като излага подробни съображения. При постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са посочени и обсъдени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При определяне вида и размера на наказанието не са взети предвид обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 и 4 от ЗМВР. Сочи, че дисциплинарното производство не е проведено обективно. Иска отмяна на административния акт.

Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител-юрк.. Б, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбата до съда е подадена в 14-дневния преклузивен срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Към датата на издаване на оспорения административен акт Р.С е заемал длъжността разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при Областна дирекция на вътрешните работи на МВР (ОДМВР) - Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР, за извършено дисциплинарно нару­шение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 с. закон дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. С постановление, изх. № 12/2015 година на прокурор при Районна прокуратура - Царево е отстранен разследващ полицай Р.С от досъдебно производство № 302 ЗМ- 307/2016г. на РУ-Царево. Мотивите на наблюдаващия прокурор са, че от момента на образуване на досъдебното производство- 22.11. 2016 година до момента на постановяване на постановлението, 19.05.2017 година, не е било извършено нито едно действие по разследването, не са били възложени опера­тивно издирвателни мероприятия.

Изводът на прокурора е, че водещият разследването е допуснал неоправдано забавяне на воденото досъдебно производство, като действията на Стоянов се свеждат единствено до предложения за продължаване срока на разследване.

Препис от постановлението е изпратено на Началник отдел „Разследване“, при ОД на МВР-Бургас.

Последния с резолюция от 25.05.2017 г. е разпоредил извършване на проверка и доклад, в срок до 30.06.2017 година.

Въз основа на разпоредената проверка е изготвена справка с рег. № 251 р-20 148/30.06.2017г. Констатациите в същата са, че от възлагането на разсле­дването по досъдебното производство на 07.12.2016г. до изпращането му 21.04.2017г. за доклад по чл. 203, ал. 4 НПК ВР-Царево отм. ши разследващ полицай Р.С не е извършил нито едно действие по разследването, въпреки дадените от наблюдаващ прокурор подробни писмени указания за начина на провеждане на разследване - разпити на всички запознати със случая лица, назначаване на графическа експертиза, оперативно - издирвателни действия по разкриване на престъплението.

В справката се предлага да бъде изготвено предложение до министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 194, ал. 2, т. т.1 и 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 6 ЗМВР на инспектор Р.С, старши разследващ полицай – да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

На 21.07.2017г. от директора на Областна дирекция на МВР-Бургас е изготвено предложение/рег. № УРИ 251р22515/21.07.2017г./ до министъра на вътрешните работи, с което се предлага за извършено нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. 2 и чл. 204, т. 1 ЗМВР на инспектор Р.С, старши разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“, при Областна дирекция на МВР-Бургас – да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три година“.

На 02.09.2017г./рег. № 8121р-18991/ е отправена покана за даване на писмени обяснение до инспектор Стоянов, връчена му на 05.09.2017 година.

На 11.09.2017 година е съставен протокол, в който е удостоверено, че в деловодството на ОД на МВР-Бургас и РУІЦарево - не са постъпвали писмени обяснения от Стоянов по повод отправената му покана.

В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР министърът на вътрешните работи в качеството му на наказващ орган се е запознал и е оценил материалите, събрани при проверката. Въз основа на относими доказателства, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, на 20.09.2017 г. министърът на вътрешните работи е издал атакуваната заповед.

Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 09.08.2018 г., в съответствие с чл. 210, ал. 2 от ЗМВР.

От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че инспектор Р.С в качеството си на старши разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОДМВР - Бургас, в рамките на петмесечен срок е бездействал като не е извършвал никакви процесуално-следствени действия по разследване, с което е допуснал неоправдано забавяне на водено от него досъдебно производство - ДП №302 ЗМ-307/2016г. по описа на РУ-Царево. Същото е образувано на 22.11.2016 година, с постановление на РП-Царево срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. В постановлението за образуване на производството са дадени конкретни писмени указания: да бъде извършен разпит на всички запознати със случая лица; да се назначи графическа експер­тиза; да се проведат оперативно - издирвателни мероприятия по разкриване на извършителя на престъплението.

Досъдебното производство е възложено за разследване на жалбоподателя Р.С на 07.12.2016 година.

Хронологията на извършените действия по ДП от страна на Стоянов, е следната:

На 19.12.2016 г. същия е изискал от директора на ОДБХ-Бургас, за нуждите на разследването да бъдат предоставени оригинални документи. Същите са предоставени на 28.03.2017 г.

На 10.01.2017г. е направено искане за удължаване на срока по досъдебното производство от разследващ полицай Стоянов.

На 14.03.2017 г. разследващ полицай Стоянов е изпратил писмо до РП-Царево, с молба да бъде определен наблюдаващ прокурор по ДП, с когото да съгласува действията по разследването си, както отново е направено предложение за удължаване срока на разследване.

На 21.04.17г. делото е изпратено на РП-Царено, за доклад по реда на чл. 203, ал. 4 НПК и с предложение за продължаване срока на разследване.

С постановление от 19.05.2017 година набюдаващият прокурор е отстранил разследващ полицай Стоянов от соченото разследване и същото е изпратено на Окръжен прокурор на ОП-Бургас, с предложение за възлагане на разследването на следовател при ОСлС при Окръжна прокуратура - Бургас.

Дисциплинарнонаказващият орган приема, че с поведението си инспектор Р.С в качеството си на разследващ орган е нарушил служебните си задължения, вменени му в чл. 203, ал. 1 и 2 НПК-„Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването“ и „Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора“, вменените му задължения по длъжностна характеристика.

С дейстивията си Стоянов е нарушил чл. 15, ал. 4ЗМВР-„писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи, ., и не подлежат на възражение“.

Прието е също така от наказващия орган, че бздействайки в продължителен период от време/около 5 месеца/, Стоянов неоправдано е забавил разследването по ДП, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР- „неизпълнение на служебните задължения“, поради което на основание чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. 2 ЗМВР – „неоправдано забавяне на наказателно производство“ е предвидено налагане на наказание „ забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира следното:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно - производствените правила и материално - правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен, по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, административен орган - министърът на вътрешните работи.

Спазена е предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

По същество жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на административния орган. Изразява несъгласие с извода, че в случая се касае за неоснователно забавяне по досъдебното производство, а за твърдянато от него наличие на обективни пречки за извършване на действия по същото - напускане на наблюдаващ прокурор и наличие на период без изрично определен такъв, с неясноти относно кой да разследва престъплението, за което ДП е образувано; излизане на Стоянов в отпуск по болест; указания да бъдат разследвани приоритетни дела, между които ДП не е ; свръх натовареност на разследващия.

При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Служителят е участвал в производството, при запознаване с предложението за налагане на дисциплинарно наказание е изложил в писмена форма с обяснение за всички вменени му нарушения, поради което не е налице нарушаване на правото му на защита.

На следващо място, дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.Дарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му като по смисъла на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Не основателно е и възражението на жалбоподателя, че при произнасяне на оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган не отчита и не взема предвид в съобразителната част на заповедта натовареността на разследващия полицай за обсъждания период, както и останалите доводи, сочени по-горе.

Обосновано същите не са кредитирани от дисциплинарно наказващият орган.

Както правилно се сочи, в процесният 5 месечен период Стоянов е бездействал, като не е изпълнил нито едно от задължителните указания, дадени му от прокурор при образуване на ДП, Не се установява с какво липсата на конкретен наблюдаващ прокурор – препятства Стоянов да извърша конкретно възложените му разследвания.

Също така, видно от представената справка за натовареността на разследващите полицаи в РУ-Царево, през разглежданият период, Стоянов е с най-ниска натовареност от тримата разследващи полицаи в РУ-Царево, като е отчетен факта на ползваните от същия отпуски.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С от [населено място], срещу заповед № 8121К-7058/20.09.2017 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ат. 2, т. 2, от ЗМВР, и чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година"., като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.