О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 102

София, 12.02.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3354 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Х. Т. срещу решение № 714 от 13.07.2020г. по в. гр. дело № 644/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „А. Б“ ЕООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 4463 от 29.05.2019г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник продуктови обучения“ в „А. Б“ ЕООД, и за заплащане на обезщетение за 6 месечния период, през който служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 30.05.2019г., в размер на 6 611. 70 лв., като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 193 КТ) – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Дали служителят основателно е искал да му се...