Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на “К. Т“ ЕООД – гр. С. чрез процесуалния представител адв. Х.Р срещу решение № 2747/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3095/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001617005181-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 540/17.09.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за допълнително начислен за данъчни перидои през 2016 г. и 2017 г. ДДС общо в размер на 74 975, 66 лв. и прилежащи лихви – 11079, 37 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 5 110, 35 лв. и лихви – 664, 40 лв. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е неправилно постановено, като от изложението, направено в жалбата, може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба за нарушена процедура при провеждане ревизията по особения ред, което съдът не е взел под внимание, както и на правнозначими доказателства, събрани по надлежния ред. Касаторът твърди, че въпреки кредитирането само на констатациите на ревизиращите органи, съдът е отклонил твърденията на касатора въпреки, че същите са подкрепени според него от други доказателства и от приетата съдебно-счетоводната експертиза. Излагат се оплаквания, че разглеждайки избирателно и тенденциозно събраната в хода на ревизията информация първостепенният съд е приложил материалния закон формално, без да вникне в същността на законовите разпоредби, като е приложил само тези, които са във вреда на...