Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 1174 от 03.06.2019 г., постановено по административно дело № 2950/2018 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Т.М от [населено място] против решение № 2153-15-153/23.07.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, в частта, в която е оставено в сила разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-42/12.06.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумата от 10 824, 73 лв., от която 7 390, 07 лв. главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2014 г. и лихва 3 434, 66 лв., начислена към 12.06.2018 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 12.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 2) осъдил Т.М от [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 лв. разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Т.М, действащ чрез пълномощника си адвокат Божинов. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и жалбата му до първоинстанционния съд да се уважи или делото да се върне на Административен съд - Пловдив за допълнително събиране и прилагане на доказателства. Излага съображения, че е бил добросъвестен при получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и че съдът не се е произнесъл по възражението за пропуснат от пенсионния орган едномесечен преклузивен срок за постановяване на разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС (Наредба за...