Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП, против Решение № 5445 от 27.08.2019г., постановено по адм. дело № 133/2019г., по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р – 22002215009000-091-001/22.06.2016 г., потвърден с Решение № 1818/14.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Гекон-8“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 43 171, 96 лева и са начислени лихви в общ размер на 8 870, 27 лева по фактури на „Я. К“ЕООД, „Волтер“ ЕООД, „Трабуко“ ЕООД.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че по делото не са налице годни доказателства за фактическо предаване на стоките по процесните фактури на доставчиците „Я. К“ЕООД, „Волтер“ЕООД, „Трабуко“ЕООД. Твърди, че след изрично оспорване в хода на съдебното производство на автентичността на представените в хода на съдебното производство стокови разписки и при липса на ангажиране на доказателства във връзка с оспорването от страна на жалбоподателя, автентичността им не е потвърдена и същите не са годно доказателство за установяване на факта на предаване на стоките. Отделно от това по делото не било доказано и транспортирането на стоките, при положение, че транспорта е уговорен да се извърши от получателя по доставките. В заключение се претендира отмяна на решението, включително и в частта за разноските и вместо него постановяване на решение, с което се отхвърли жалбата на „Гекон-8“...