Производството е по чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби на С.П, Е.П, П.Я и Г.Я, чрез процесуалния им представител адв.. В, и на Кмета на община П., чрез процесуалния му представител юрк.. З, срещу решение № 2121 от 15.10.2019г. по адм. д. № 357/2019г. на Административен съд – гр. Б.д, с което е прогласено за нищожно разрешение за строеж № 136 от 16.06.1994г. на Заместник – кмета на община П., с което на С.П от [населено място] съгласно одобрени проекти от 13.05.1994г. от главния архитект на община П. е разрешено извършването на строеж „остъкляване на сенник“ в имот пл. № 1534, парцел VII, кв. 97, гр. П..

С касационната жалба на касаторите физически лица се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 229 ал. 1 от ППЗТСУ в приложимата му редакция от ДВ бр. 48 от 1985г. и чл. 229 ал. 2 от ППЗТСУ в същата редакция забраняващи отмяна на разрешения за строеж и одобрени проекти на реализирани обекти, за които са изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Посочва, че след изменението на цитираната разпоредба от ППЗТСУ, тя е дословно възпроизведена в чл. 154а ал. 2 от ЗТСУ също забраняваща отмяна на разрешения за строеж и одобрени проекти за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване. Твърди, че в настоящия случай за стоежа, извършен въз основа на прогласеното за нищожно разрешение за строеж, е издадено разрешение за ползване № 8 от 26.11.1995г., поради и което са били налице законови пречки за отмяната на разрешението...