Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „PTC БГ” ООД, ЕИК 106030859, срещу Решение № 3591/29.05.2019 г. по адм. дело № 4718/2017 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №РС117-РД09-158/19.04.2017 г. на кмета на Район „Слатина“ при Столична община (СО), с която е разпоредено, на основание чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) да се изземе недвижим имот, представляващ частна общинска собственост, находящ се в гр. С., ж. к. „Г. М”, бл. 3, вх. „В“, обособен обект №1, като неоснователна и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Съобразно релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, както и присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът – кметът на район „Слатина”, Столична община се представлява от юрисконсулт Дъбов, който моли да бъде оставено в сила решението на административния съд и възразява поради прекомерност, претендираните от касатора разноски да му се присъдят в поискания размер.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на...