Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. Д. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 9946 / 2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. К. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, [жк], [адрес], чрез адв. З. срещу решение №83/09.06.2021 г. постановено по адм. д.№242 по описа на Административен съд гр. Разград за 2020 г. С атакуваното решение на Е. К. ЕООД е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-03000319007544-091-001/26.05.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна изцяло потвърден с решение №180/02.11.2020 г., с който не му е признато право на данъчен кредит в размер на 40 391 лв. за данъчен период м. февруари 2019 г. и касаторът е осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 741.73 лв.

Според касатора решението е неправилно, като са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК за неговата отмяна. Възразява се срещу приетото от АС гр. Разград, че дружеството, което претендира да има право на данъчен кредит не се е справило с доказателствената тежест, като не е установило настъпване на данъчно събитие. Според съда представените товарителници и приемо-предавателни протоколи са частни документи и нямат достоверни дати, но това не е основание да не бъдат признати като доказателства за реалност на доставките. Няма законово изискване осъществяването на доставките да бъде документирано само с официални документи Не са възприети и твърденията на ревизираното лице, че с процесните стоки е осъществена в последствие вътреобщностна доставка.

Товарителниците и приемо-предавателните протоколи не са били оспорени от органите по приходите, поради което не е опровергана тяхната доказателствена сила. Счита, че товарителниците и приемо-предавателните протоколи имат достоверна дата, тъй като са описани в други документи, чиито дати не се оспорват като недостоверни.

Изводите за недостоверност на датите се основава само въз основа на това, че за тези дати не е бил регистрирано движение на товарния автомобил по републиканската пътна мрежа.

АС гр. Разград не е съобразил, че върху видеорегистрационната система влияят множество обстоятелства, като е установено, че тя не регистрира целия трафик на МПС осъществяван по републиканската пътна мрежа.

Съдържанието на товарителниците и приемо-предавателните протоколи е в последваща обусловеност с документи и разплащания, чиято достоверност по отношение на датите, съдържанието и автентичността им не се оспорва.

Неоснователно АС гр. Разград е приел, че не е доказана последваща реализация чрез ВОД. Следва да се съобрази, че стоката е от такова естество, че изисква съхранение, охлаждане и опаковане. Това изключва възможността доставките да са направени от случайни лица.

Неправилно не са кредитирани показанията на изслушаните по делото свидетели. Показанията им не са противоречиви, така както е приел първоинстанционният съд. Дадени са конкретни обяснения по всички спорни въпроси защо са вписани чували, а не касетки или стериопорени касетки, какво е било времето. Липсата на кантари бележки и пътни листове също е обяснена. Осъществения превоз е бил за собствена сметка, следователно не се изисква издаването на пътни листи по Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/. От липсата на тези документи не може да се направи извод за недоказаност на доставките.

Относно атмосферните условия следва да бъде кредитирано писмо изх.№ОД -03-397-1 от 20.05.2021 г., което ги подкрепя, а не ги опровергава както е приел АС гр. Разград.

Неоснователно не са възприети за достоверни и показанията на св. И. Л. относно начина на доставка на процесните трюфели, които са конкретни и безпротиворечиви.

Не е отчетено и обстоятелството, че доставките се потвърждават от ССчЕ. Всички документи са вписани в счетоводството на получателя и доставчика на стоката. Счетоводството е водено редовно и съгласно изискванията на ЗСчет.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, както и оспорения ревизионен акт.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

О. Д. на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Варна, оспорва подадената касационна жалба. По същество изразява становище, че е неоснователна. Неправилно касаторът твърди, че не е съобразена доказателствената сила на представените по делото товарителници и приемо-предавателни протоколи. Възраженията са повърхностни и извадени от контекста на приетата и установена по делото фактическа обстановка. Те целят да обслужат единствено защитната теза на ревизираното лице. Съдът правилно не е приел аргументите на жалбоподателя за действително получаване на трюфелите с оглед последващата им реализация чрез ВОД.

Обжалваното решене е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1741.73 лв.

В условията на евентуалност възразява срещу договорения размер на адвокатското възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът надлежно е обсъдил приетите по делото доказателства, свидетелските показания и обосновано е приел, че същите не установяват реалност на процесуалните доставки. Писмените и гласни доказателства си противоречат, поради което правилно не са били кредитирани от съда.

При постановяване на обжалваното решение не се установява да са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-03000319007544-091-001 от 26.05.2020 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение №180/02.11.2020 г. на Директора на дирекция ОДОП Варна, с който на Е. К. ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 40 391 лв. за данъчен период м.02.2019 г. по три броя фактури издадени от Б. Е. ЕООД за доставка на трюфели.

По делото е прието, че фактурите са включени в счетоводството на двете дружества.

Извършени са проверки на прекия и предходния доставчик на ревизираното лице.

За предходния доставчик Деза лукс ЕООД е установено, че е фактуриран само 355 кг. черен трюфел. На този доставчик е извършена ревизия и е прието, че дружеството не е разполагало с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на фактурираните доставки, вкл. и към Б. Е. ЕООД. При тази ревизия не са представени документи относно произхода на останалото количество от 507 кг черен трюфел и 367 кг. трюфел черен /Брумале/.

Прекият доставчик Б. Е. ЕООД не е регистриран в ОБДХ гр. Пазарджик за пункт/обект за събиране на диворастящи гъби и/или горски плодове. От писмо изх.№126600-18447 от 10.12.2019 г. от ГД БОП на конкретно посочените дати 16.11.2018 г.; 07.01.2019 г. и 02.02.2019 г. не е отчетено движение по републиканската пътна мрежа на МПС с рег.№[рег. номер].

Въз основа на горното органите по приходите са приели, че липсва получена стока от доставчика Б. Е. ЕООД, липсва и доставка по смисъла н чл.6 ЗДДС, при което издадените от доставчика фактури не документират настъпила стопанска операция и ДДС по тях се явява неправомерно начислен по смисъла на чл.70, ал.5 ЗДДС.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Т. Х. едноличен собственик на капитала и управител на доставчика Биотренд ексорт ЕООД, който твърди, че лично е превозвал трюфелите, придружаван от И. Л.. Описана е стоката и на кого е предавана. Заявява, че при осъществяване на превоза времето е било лошо и при трите курса. Валял е сняг, дъжд, било кално и мокро.

Съдът не е кредитирал показанията на двамата свидетели. Изложил е мотиви, че с тях не са оборени констатациите на органите по приходите за липса на доставки по процесните фактури.

Оспорването истинността на писмо изх.№126600-18447/10.12.2019 г. ГД БОП, счита за недоказано.

При така приетите за установени факти, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, въз основа на проведено ревизионно производство според установения в ДОПК процесуален ред, като е спазено изискването за форма по чл.120 от ДОПК. Не са налице основания процесния ревизионен акт да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт е прието, че същият е издаден при правилно приложение на материално-правните разпоредби.

За да установи възникването на право на данъчен кредит, ревизираното лице е следвало да установи факта на настъпване на данъчно събитие по трите фактури, в това число и че стоката е била транспортирана и фактически получена от него. Представени са приемо-предавателни протоколи и товарителници, които са частни документи и нямат достоверни дати. Не е достоверно и съдържанието им поради това, че на датите на доставките не е регистрирано движение по републиканската пътна мрежа на посоченото от доставчика МПС.

По отношение на последващите ВОД е прието, че такива са осъществени, но не е доказано, че за тях е използвана стоката с доставчик е Биотренд експорт ЕООД. Това е дало основание да се приеме, че липсва ВОД по конкретните фактури и съответно е недоказана последващата реализация на стоката.

Решаващият състав на АС гр. Разград е приел, че след като не е доказано превозването, предаването на стоката и нейната последваща реализация по процесните фактури, отказът на право на данъчен кредит за м. февруари 2019 г. е законосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно постановено.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактите по делото и е изложил мотиви защо приема, че не са налице реални доставки по които за получателя възниква право на данъчен кредит. Изводите му се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик.

Доказателствената тежест и съгласно чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК е на задълженото лице, което претендира правото на приспадане. В настоящото производство макар да са събрани писмени и гласни доказателства относно процесните доставки, същите не установяват безспорно реалното им осъществяване. Правото на приспадане е отказано, поради недоказване на елемент от фактическия състав по доставяне на стоките, предмет на спорните фактури, а именно транспортирането им от Братаница до базата на ревизираното дружество в Разград. Събрани са по делото доказателства, че превозът е осъществен от Биотренд експорт ЕООД с лекотоварен микробус, марка П. Б. с рег. № [рег. номер]. МПС-то не е собственост на фирмата доставчик. При разпита на свидетеля Христосков е заявено, че лично е управлявал автомобила и той е собственост на друго негово дружеството, поради тази причина не са изготвяни превозни документи. Неяснотата е свързана с това какъв е вида на транспортираната стока - пресен или замразен трюфел, как е превозена с оглед нейните характеристики, какво количество е предадено на всеки от курсовете. Не са представени кантарни бележки, които да установят това количеството. В показанията си св. Христосков е посочил, от една страна, че стоката е мерена /вж. протокол от проведено открито съдебно заседание на 05.05.2021 г./, а в последствие е обяснил, че не съставят кантарни бележки, тъй като той знае какво е натоварил. Правилно не са кредитирани и обясненията свързани с това защо в представените приемо-предавателни протоколи са вписани чували, а се твърди превоза да е осъществен в касетки. В противоречие с доказателствата по делото касаторът твърди, че констатираните несъответствия в хода на ревизията са отстранени с разпита на доведените свидетели.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че отказът на правото на данъчен кредит е свързано с произхода на стоката и разполагал ли е предходният доставчик със стока от вида и количеството на фактурираната, което е в противоречие с практиката на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167 и чл. 168 от Директива 2006/112. Правилно съдът не е кредитирал представените по делото частни документи приемо предавателни протоколи и товарителници, подписани от доставчика Биотренд експорт ЕООД, получателя Е. К. ЕООД, за предаване и получаване на стоките. В подкрепа на изводите за липса на реалност на процесните доставки е и обстоятелството, че не е доказано осъществените ВОД.

Представените в хода на ревизията документи, съпътстващи процесните фактури и доказващи обстоятелства относно наличността на стоките при доставчика, в това число протоколи за добив на гъби за процесния период и приемо предавателни протоколи с получател Биотренд експорт ЕООД, товарителници и пътни листове, издадени от предходните доставчици, не оборват достигнатия от органите по приходите и съда извод за липса на реалност на доставките. От съдебно счетоводната експертиза е установен отчетен приход от продажби от ревизираното дружество, но по делото не са установени конкретни данни за последващи доставки със стоката, предмет на спорните фактури. Експертът е посочил, че извършеният анализ е извършен на налични, доставени и реализирани количества гъба трюфел е изготвен като обща количествена сметка, без анализ по вид/сорт и състояние. Неоснователно се сочи в касационната жалба, че правото на данъчен кредит на предходните доставчици Деза - Лукс ЕООД не е отоносимо към настоящия правен спор. Ревизионният акт издаден на предходния доставчик Д. Л. ЕООД не е коментиран от АС гр. Разград и не е послужил за обосноваване извода за нереалност на доставките.

Плащането по доставката не е сред предпоставките в чл. 68, респ. чл. 69 ЗДДС за признаване на правото на приспадане. Основното възражение в касационната жалба, че събраните по делото доказателства удостоверяват действителното осъществяване на доставките, по които ревизираното лице претендира правото на данъчен кредит, не се подкрепя от събраните доказателства.

Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че мотивите на съда, въз основа на които е отхвърлена жалбата се обосновават само на писмо изх.№126600-18447 от 10.12.2019 г. на ГД БОП. Решаващият състав е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит поради недоказана реалност на доставките, липса на надлежни доказателства за транспорт, липса на доказателства за осъществен ВОД. Цитирантото писмо е обсъдено в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства, като не е самостоятелно основание за отхвърляне на обжалването на РА. На ревизираното лице е било указано кои факти и обстоятелства следва да установи, а то не е изяснило противоречията в представените доказателства, не е представило доказателства, от които да е установено по категоричен начин, че доставката е реално осъществена.

По тези съображения, решението, с което жалбата на Е. К. ЕООД е отхвърлена, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 1 741.73 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществена защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83/09.06.2021 г. постановено по адм. дело № 242 по описа на Административен съд гр. Разград за 2020 г.

ОСЪЖДА Е. К. ЕООД, гр. Разград, [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1 741.73 лева съдебни разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ДАРИНА РАЧЕВА