Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от Д. И. К. и Т. Р. К. вх. № 67108/17. 09. 2019 г. (уточнявана с молби вх. № № 76967/22. 10. 2019 г., 87527/26. 11. 2019 г., 34700/8. 06. 2020 г., 34703/8. 06. 2020 г., 34704/8. 06. 2020 г., 51801/31. 07. 2020 г.), вписана на 19. 08. 2020 г., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, на решение № 2884 от 1. 07. 2011 г. по гр. д. № 723/2008 г. на Варненския районен съд, 10 с-в, потвърдено с решение № 1048 от 12. 06. 2018 г. по в. гр. д. № 2407/2011 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 22 от 20. 01. 2020 г. по гр. д. № 2251/2019 г. на ВКС, 1 г. о. Отмяната на решението се иска в частта, с която са уважени предявени от Н. Х. против ответниците, сред които и молителите Д. И. К. и Т. Р. К., искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и 108 ЗС, за установяване на собствеността и осъждане на „Бриз пропъртис“ ЕООД да предаде на ищцата владението върху дворно място с площ от 6000 кв. м., съставляващо ПИ. ... от кв.. ... по кадастралния план на 21-ви подрайон на [населено място] от 1999 г., съответно ПИ. ... по кадастралната карта на [населено място], одобрена 2008 г., а по скица с площ от 5563 кв. м., за който имот е отреден УПИ. ... от кв.. ... по ПУП-ПЗР от 2004 г. и е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост по давност №. ... г., с който Р. Т. К. е признат за собственик по давност на спорния по делото недвижим имот, ведно с построената в него полумасивна едноетажна сграда, застроена на 52 кв. м., представляващ част от цялото дворно място с площ от 12260 кв. м., а по измерване на място и по скица – 11997 кв. м., за което са отредени, наред с УПИ. ... от кв.. ..., и УПИ. ... от кв.. ... и УПИ. ..., като в УПИ. ... от кв.. ... са построени масивна двуетажна сграда от 152 кв. м. и масивна едноетажна сграда с площ от 108 кв. м.

Подаден е писмен отговор от ищцата Н. Х., чрез адв. Г. И., с който се поддържа недопустимост и неоснователност на същата. Претендира се присъждане на разноските, направени в производството по отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното:

Молителите са квалифицирали молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

В обстоятелствената част на молбата за отмяна са развити подробно оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Твърди се допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи – неправилна преценка на събраните доказателства и грубо нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина, като по този начин е нарушено и правото на защита на правата и законните интереси на молителите, регламентирано в чл. 56 от Конституцията на Р. Б и в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Поддържа се и необоснованост на фактическите, както и неправилност на правните изводи.

Коментирани са множество писмени доказателства, които са били представени в исковото производство, както и фактите, които установяват, според молителите.

Коментирано е заключение на съдебно-лингвистична експертиза, прието в исковото производство, за което се твърди, че не е вярно, съдържа неверни констатации и изводи, които „противоречат на лингвистиката“ и „граничи с престъпно деяние“. Неистинността на заключението на експертизата не е установено с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 20. 01. 2020 г., а молбата за отмяна е подадена на 17. 09. 2019 г. (след постановяване на въззивното решение, но преди влизането му в сила).

При тези данни настоящият състав прие следното:

Молбата за отмяна е недопустима.

Недопустимостта й произтича, на първо място, от невъзможността да се подведат под основанията за отмяна по 303, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 5 ГПК, развитите в молбата оплаквания за неправилност на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение. Тези оплаквания представляват касационни отменителни основания, които биха били от значение в касационното производство по обжалване на решението, но не и твърдения, покриващи някои от фактическите състави на чл. 303, ал. 1, т. 1-т. 5 ГПК.

Във връзка с посоченото от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са коментирани единствено писмени доказателства, ангажирани от страните в исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Не се сочат новоузнати обстоятелства и доказващи ги нови писмени доказателства.

Оплакването, че приетото по делото заключение на съдебно-лингвистичната експертиза „граничи с престъпно деяние“, тъй като е неистинско, не може да се подведе под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като истинността на заключението не е установена по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е формално, без да се излагат твърдения за лишаване на молителите от възможност да участват в делото лично или чрез надлежен представител. Твърденията за нарушено право на защита чрез пренебрегване принципа за защита на обективната истина е оплакване за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост, но е покрива състава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Като процесуално недопустима, подадената от Д. И. К. и Т. Р. К. молба по чл. 303, ал. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.

Не следва да се уважава искането на ответниците по молбата за присъждане на съдебни разноски, тъй като не са представени никакви доказателства за извършени разходи в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. И. К. и Т. Р. К. молба вх. № 67108/17. 09. 2019 г. (уточнявана с молби вх. № № 76967/22. 10. 2019 г., 87527/26. 11. 2019 г., 34700/8. 06. 2020 г., 34703/8. 06. 2020 г., 34704/8. 06. 2020 г., 51801/31. 07. 2020 г.), вписана на 19. 08. 2020 г., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, на решение № 2884 от 1. 07. 2011 г. по гр. д. № 723/2008 г. на Варненския районен съд, 10 с-в, потвърдено с решение № 1048 от 12. 06. 2018 г. по в. гр. д. № 2407/2011 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 22 от 20. 01. 2020 г. по гр. д. № 2251/2019 г. на ВКС, 1 г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: