Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 134/20.12.2011 г., постановено по административно дело № 223/2011 г., Административен съд – Ловеч е: 1) отменил решение № 15/06.07.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление „Социално осигуряване”) – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на В. Й. И. против разпореждане № РА-128/18.05.2011 г., разпореждане № ПР-166/18.06.2011 г. и разпореждане № ПР-176/06.06.2011 г., и трите на ръководител „ПО” („Пенсионно осигуряване”) при РУСО – Ловеч; 2) разпоредил изпращане на административната преписка на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Ловеч за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Районно управление „Социално осигуряване” – Ловеч да заплати на В. Й. И. от гр. Л. направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лв.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Ловеч. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на решението на директора на ТП на НОИ (РУСО) – Ловеч, като прави и възражение за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация В. Й. И. от гр. Л., чрез повереника си адв.. А. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като...