Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. А. Г., срещу решение № 423/17.11.2017 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 18 по описа за 2017 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-04000716000387-091-001/22.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т в потвърдената при оспорването по административен ред част за установяване на задължения за ДДС в размер 482 989.16 лева и за закъснителна лихва в размер 66 688.93 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява становище за недължимост на ДДС за свързани с дерегистрация по ЗДДС доставки на ДМА, представляващи сгради които не са нови, тъй като доставките им били освободени по чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Сочи като неправилно определянето на данъчната основа по балансовата стойност на тези активи, вместо по пазарната им цена според чл. 27, ал. 5, пр. 2 ЗДДС. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства за констатациите му относно съществуването към датата на дерегистрацията на налични активи – материали, стоки и продукция, за които претендира да е установил бракуване. Настоява да е доказал с представен договор за наем от 01.08.2008 г. връзката на получените стоки и услуги с независимата му икономическа дейност, като условие за възникване на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки. Твърди опущения на съда във връзка с указанията по разпределяне на доказателствената тежест. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т изразява становище за неоснователност на жалбата....