Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД)-Кърджали на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. П., против решение № 269 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 112/2017 г. от Административен съд-Смолян. С него съдът е отменил писмо за извършено плащане № 21/112/00706/3/02/22/01 с изх. № 01-090-6500/176 от 21.03.2017 г., издадено от касатора в настоящото производство при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Определил му е срок за произнасяне от два месеца. Съдът е осъдил ОД-Кърджали на ДФЗ да заплати на Д. С. Д. направените от него разноски в размер на 560 лв.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е недопустимо, защото е постановено по жалба, подадена против писмо, което не притежава белезите на индивидуален административен акт. Отделно от това са развити съображения и по съществото на спора, като се правят доводи, че писмото е законосъобразно, а съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. По изложените съображения в жалбата касаторът моли съда, да отмени решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Алтернативно по съществото на спора моли съда, да отмени решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска присъждане на направените разноски при първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 80 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация Д. С. Д. от [населено място], [община], редовно призован не изпраща представител и не взема становище.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че писмото, предмет на жалбата няма белезите на индивидуален административен акт, поради което съдът...