О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5456

София, 26.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 3/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. С. С., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез адвокат П. П., срещу определение № 2212 от 05.09.2023 г. по в. гр. д. № 2932/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решение № 789 от 12.06.2023 г. по същото дело, като бъдат присъдени направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Ответникът А. М. Н., със съдебен адрес [населено място], е депозирал отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

В обжалваното определение съдът е посочил, че поддържа съображенията си, поради които с решението по съществото на спора не е присъдил на страната разноски, въпреки направеното искане и своевременно представените списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че представеният договор не удостоверява реалното плащане на уговореното между страната и процесуалния представител възнаграждание, в размер на 14 100 лв., доколкото противоречи на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

При тези мотиви на съда, частната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

Нормите на чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК установяват възможност за всяка от страните в процеса да ангажира отговорността на насрещната за направените от нея разноски съобразно изхода на спора. Съгласно т. от...