О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 53

София, 02.02.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 2271 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. А. М., чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 18/31.03.2021 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр. д. № 130/2021 г.

Касаторът излага доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени.

Насрещната страна “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, представлявана от управителя С. Р., чрез адвокат С. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Сливенски районен съд, отхвърлил исковете на Х. А. М. против “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 5593 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020 г. до окончателното издължаване на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Осъдил ищеца Х. М. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Х. М. е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжност “водопроводчик – облекчен режим“ с място на работа – [населено място]. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 50/31.07.2020 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - поради спиране на работата за повече от 15 дни. Преди тази заповед работодателят е издал други, свързани с въведеното в страната извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и с въведените със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение мерки, а именно – заповед от 27.03.2020 г., издадена на осн. чл. 120в КТ за преустановяване на работа и спиране изпълнението на трудовите функции и дейността на всички работници и служители във “Водомерно звено“ при работодателя, считано от 30.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на територията на Р. Б. заповед от 30.04.2020 г. за преустановяване на работа и спиране изпълнението на трудовите функции и дейността на работници и служители от район Котел, конкретно - на Х. М., считано от 04.05.2020 г.; заповед от 14.05.2020 г., издадена на осн. чл. 120в КТ и във връзка с решение № 325/14.05.2020 г. на МС за обявяване на извънредна епидемична обстановка, с която е преустановена/спряна работата и изпълнението на трудовите функции на работници и служители от район Котел, конкретно – на Х. М., считано от 14.05.2020 г. Съдът изяснил, че за да бъдат извършено уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ императивно е поставено условие в рамките на 15 последователни работни дни работникът или служителят да не е осъществявал трудовите си функции. Посочил, че в случая са налице условията на закона: престой – преустановяване работата на Х. М., продължителност повече от 15 дни – въведено със заповедта от 30.04.2020 г., считано от 04.05.2020 г., продължено със заповедта от 14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г. и продължаващо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 31.07.2020 г. Като тълкувал чл. 120 в КТ, съдът изложил съображения, че по време на извънредното положение, респ. извънредната епидемиологична обстановка, работодателят може да обяви престой, да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, без да е нужно да доказва наличието на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество на престоя. Приел още, че с въведения в Кодекса на труда нов чл. 120в, ал. 1 се установява право на работодателя при обявено извънредно положение със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. При сравняване на разпоредбата на чл. 120в КТ със завареното законодателство съдът стигнал до извод, че текстът установява нова форма на престой или спиране на работата на работодателя сравнение с тези, установени в завареното законодателство (чл. 120, чл. 176, ал. 4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ). Особеното в нововъведената мярка е, че може да обхване не само цялото предприятие или част от него (цех, звено, отдел, засегнат от мерките, установени при извънредното положение), но и отделен работник или служител. Посочил, че единственият обективен критерий, който трябва да е налице в случая, за да е законосъобразно уволнението, е престой – спиране на работата за повече от 15 работни дни. Според съда, това на практика означава, че на 16-тия работен ден работодателят вече има основание за прекратяване на трудовите правоотношения, като освен това, без правно значение е дали към момента на прекратяване на договора работата е била възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването на трудовия договор работодателят е предприел пълно преустановяване на дейността. Приел още, при основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е без значение причината за спиране на работата – проблеми в доставките на суровини, невъзможност за реализация на продукцията или издадена заповед на контролен орган (вкл. за въвеждане на противоепидемични мерки). Спирането от работа предполага за това време работникът или служителят да не изпълнява трудовите си задължения и работодателят да не е предприел действията, съгласно възможностите, предоставени му от КТ, да промени едностранно мястото и характера на работата на работника или служителя. Допълнил, че причини, които са мотивирали работодателя да спре работа, имат автономен характер и не подлежат на съдебен контрол за целесъобразност. В заключение намерил, че заповедта за уволнение е законосъобразна и отхвърлил исковете.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: може ли с влизане в сила на ЗМДВИП и свързаните с него промени в КТ да се въвеждат извънредни правомощия за работодателя при упражняване правото му да прекратява трудови правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, освен тези, предвидени в КТ; допустимо ли обявяването на престой или спиране на работа само по отношение на отделен работник или служител и може ли да се приеме, че състоянието на принудително бездействие, наложено от въведените противоепидемични мерки със ЗМДВИП е равнозначно на престой, поради обективно спиране на производствения процес. Сочи решения на ВКС, които според него, дават различно разрешение от това, възприето от въззивната инстанция: решение № 51/03.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2018 г., III г. о.; решение № 138/04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3695/2014 г., IV г. о.; решение № 298/28.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 977/2014 г., IV г. о. и решение № 51/03.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №1798/2018 г., III г. о.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросите за правомощията на работодателя във връзка със ЗМДВИП и допустимо ли е обявяване на престой и спиране на работа само по отношение на един работник или служител, са включени в третия въпрос, повдигнат от касатора и уточнен от състава на Върховния касационен съд: може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза. Въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат. Той не е разглеждан в посочените от касатора съдебни актове, в които разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е тълкувана без връзка с чл. 120в КТ, което е същественото в настоящия казус. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Осъществена е обаче хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът е свързан с тълкуване на правна норма – чл. 120в КТ, по която няма формирана съдебна практика на ВКС; разпоредбата е нова, установява се различие в приложението й от съдилищата в страната; разглеждането на въпроса е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване следва да се допусне.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 18/31.03.2021 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр. д. № 130/2021 г.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: