№ 38

София, 02.02.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМ. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 3570 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по частната жалба против определение № 270823 от 23.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд и по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по частната жалба против определение № 270973 от 25.06.2021 г. по същото дело.

Образувано е по частна жалба с вх. № 336722 от 12.07.2021 г. на „К. К. ООД против определение № 270823 от 23.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд и определение № 270973 от 25.06.2021 г. по същото дело.

По отношение на частна жалба с вх. № 336722 от 12.07.2021 г. на „К. К. ООД в частта, с която се атакува определение № 270823 от 23.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд:

Делото на пред Софийски градски съд е образувано по частна жалба, с вх. № 72616/21.07.2020 г. по описа на СГС (вх. № 5196278/25.11.2019 г. по описа на СРС) срещу определение № 266562/06.11.2019 г. по гр. д. № 50725/2019 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по част от предявените от „К. К. ООД искове. Първоинстанционното определение е потвърдено с определение № 265201 от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 7288/2020 г. на Софийски градски съд. С атакуваното в настоящото производство определение № 270823 от 23.06.2021 г. е оставено без уважение искането на „К. К. ООД за допускане поправка на очевидни фактически грешки в определение № 265201 от 27.11.2020 г.

Столична община не е изразила по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК становище по сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното:

С молба вх. № 291768 от 15.03.2021 г. „К. К. ООД е поискало от Софийски градски съд да поправи очевидна фактическа грешка в определение № 265201 от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 7288/2020 г., изразяваща се в погрешно посочване в диспозитива на входящия номер на частната жалба (вх. № 72616/21.07.2020 г. по описа на СГС вместо вх. № 5196278/25.11.2019 г. на СРС), а с молба вх. № 291770 от 15.03.2021 г. – да отстрани и неточно отразеното на стр. 1 (гръб) „искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по гр. д. № 9605/2018 г. на СГС“, като впише вярното „искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД“.

С определение № 270823 от 23.06.2021 г съдът е оставил без уважение исканията, като е посочил, че липсва допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на акта му при посочване номера на разгледаната частна жалба, тъй като същата е индивидуализирана чрез входящия номер по описа на СГС, установен от печата на СГС върху писмото, с което е изпратена частната жалба, като въз основа на нея е образувано в. ч. гр. д. № 7288/2020 г. по описа на въззивния съд и същият номер е посочен в протокола за разпределение на делото, а евентуално допусната в мотивите очевидна фактическа грешка не подлежи на поправяне, в който смисъл е и т. 18 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г., ОСГК на ВКС.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване „К. К. ООД се позовава на хипотезите по чл. 280, ал. 2, предл. първо, евентуално предл. второ ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тезата за нищожност на определение № 270823 от 23.06.2021 г. е обоснована с твърденията, че определението е нищожно по форма (не са посочени страните по делото, не е посочена нито датата, на която е проведено закритото съдебно заседание, нито датата, на която е постановено определението); нищожно е като постановено по нищожен съдебен акт, поради изначална нищожност на съдопроизводствените действия при постановяване на този акт (тъй като на официалната интернет страница на СГС е публикувано, че на 27.11.2020 г. е проведено закрито съдебно заседание, на което е постановено определение за приключване на делото, а същевременно в следващият запис в системата е посочено, че определение № 265201 е постановено на 23.11.2020 г. и същата дата на постановяване на определението е посочена и в новата версия на официалната интернет страница на СГС и е публикувана и в електронната папка на в. ч. гр. д. № 7288/2020 г., както и в изпратените до „К. К. ООД съобщения, като в самото определение № 265201 не е изписана датата, на която е проведено закритото съдебно заседание, нито датата, на която е постановено, а те са нанесени на ръка на оставени многоточия. Според жалбоподателя от тези факти следва, че ако се приеме за достоверно записаното в електронната система на съда, че на 27.11.2020 г. е проведено закрито съдебно заседание и е постановено определение, с което се приключва делото, това определение е явно различно от определение № 265201 от 23.11.2020 г., заведено в системата на съда.

С оглед посочената обосновка липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка валидността на определение № 270823 от 23.06.2021 г.

В правната теория и в практиката на ВКС (напр. решение № 137 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 3797/2016 г., ІV гр. о.) е разяснено, че въпреки липсата на законова дефиниция кога един съдебен акт е нищожен, е възприето разбирането, че като нищожен се квалифицира съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление, постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, който не е в писмена форма, абсолютно неразбираем е или е неподписан. В случая доводите на касационния жалбоподател за непосочване на определени реквизити на обективирания в писмена форма и подписан от тричленен състав на съда акт, не могат да бъдат съотнесени към посочените разяснения, че нищожен е само съдебен акт, който не е обективиран в писмена форма или е неподписан.

Доводите относно валидността на определение № 265201 от 23.11.2020 г., в което жалбоподателят е твърдял, че е допусната очевидна фактическа грешка, чиято отстраняване е поискал, се явяват неотносими към изхода на настоящия процесуално правен спор, тъй като ако това определение е нищожно, то неоснователно е искането за поправка на допуснати в него очевидни фактически грешки.

Тезата за недопустимост на определение № 270823 от 23.06.2021 г. е обоснована от жалбоподателя с твърденията, че е предсрочно постановено, тъй като въззивният съд е следвало да спре производството, а не да се произнася по правилността на прекратителното определение преди да приключи производството по частната жалба срещу отказа да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в това прекратително определение.

С оглед посочената обосновка не са налице основания за допускане касационно обжалване с цел преценка допустимостта на определение № 270823 от 23.06.2021 г. Частната жалба против отказа на СРС да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в прекратителното определение № 266562/06.11.2019 г. по гр. д. № 50725/2019 г. касае мотивите на съдебния акт. С. Т. решение № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС в производството по частни жалби не се прилага чл. 269, изр. второ ГПК, т. е. съдът действа при условията на пълен въззив и не е ограничен от доводите на жалбоподателя, както и от изложените в атакуваното определение мотиви на постановилия го съд. Следователно и преценката за правилността на прекратително определение не е обусловена от производство по чл. 247 ГПК за допуснати в мотивите на определението грешки, доколкото инстанционния контрол се осъществява при условията на пълен въззив и вторинстанционният съд служебно съобразява предпоставките за допустимост на иска.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК „К. К. ООД поставя следните въпроси:

1) длъжен ли е въззивният съд да изясни фактическата обстановка, след като в частната жалба са наведени твърдения, че докладът по делото е непълен и фактическата обстановка е неправилно изяснена;

2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства;

3) следва ли да се счете, че е налице очевидна фактическа грешка, когато въззивният съд е сезиран с две частни жалби (подадени относно едно и също първоинстанционно дело), които обаче са изпратени с един съпроводителен документ от долната инстанция, който е заведен под един входящ номер пред втората инстанция, но от мотивите на съда е видно, че е изложил доводи само по една от двете частни жалби, с които е бил сезиран и в мотивите няма изложен доклад и доводи по втората частна жалба, а в диспозива на своя акт въззивният съд е посочил, че се произнася по частна жалба, която е индивидуализирал с входящ номер, под който е заведен пред него придружителния документ от първоинстанционния съд.

Тезата на жалбоподателя е, че съдът не е отчел доводите, че с придружителното писмо на СРС са изпратени две частни жалби и на придружителното писмо е поставен един входящ в СГС номер и посочването само на входящия номер по описа на СГС създава неяснота по коя от двете частни жалби се е произнесъл СГС и именно за това е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението.

С оглед посочената обосновка първите два въпроса се явяват неотносими към данните по делото, от които е видно, че в. ч. гр. д. № 7288/2020 г. на СГС е образувано само по частна жалба с вх. № 5196278/25.11.2019 г. с вх. в СГС № вх. № 72616/21.07.2020 г., а съответно и факта дали страната е подала и друга частната жалба против друг акт на първоинстанционния съд не може да внесе съмнения, по коя от жалбите е налице произнасяне.

По третия въпрос не е удостоверено противоречие на произнасянето на въззивния съд с практиката на ВКС. С решение № 38 от 1.02.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г., І гр. о. (тълкуващо, че очевидна фактическа грешка са грешките в пресмятането, включително и когато са в мотивите и в диспозитива на решението) и решение № 164/24.04.2015 г. по гр. д. № 5934/2014 г., ІV гр. о. (даващо тълкуване, че всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, като предмет на искането е идентификацията на страна по делото чрез посочване на правилното фамилно име) не е дадено разрешение по процесуално правен спор, аналогичен на настоящия, а определение № 277 от 9.03.2016 г. по гр. д. № 196/2016 г., ІІІ гр. о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Самият въпрос се явява неотносим, доколкото предпоставя, че въззивният съд е сезиран с две частни жалби, а се е произнесъл само по една от тях, а от данните по делото е видно, че тази теза на жалбоподателя не отговаря на действителните факти.

При условията на чл. 288, ал. 1, т. 3 ГПК „К. К. ООД поставя следните въпроси:

1) следва ли въззивният съд задължително да индивидуализира с входящ номер частна жалба, предмет на производство пред него, в мотивите, при излагане на фактическата обстановка в постановения акт, дори и в случаите, когато е налице само една частна жалба по делото;

2) следва ли въззивният съд задължително да индивидуализира, в доклада, мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт, частната жалба, предмет на производството пред него, с входящ номер, под който е подадена пред съда/органа пред който е заведена, или следва да индивидуализира частната жалба, предмет на производството пред него с входящ номер, пред който е заведена пред втората инстанция;

3) допустимо ли е въззивният съд при разглеждане на частна жалба да постанови диспозитив, в който частната жалба не е индивидуализирана с входящ номер под който е подадена чрез съда/органа, пред който е подадена и какъв е реда за защита на частния жалбоподател срещу съдебния акт с неконкретизиран диспозитив, при условие чрез документа, с посочения в диспозитива входящ номер, пред решаващия съд са заведени две частни жалби с различен предмет и искания;

4) липсата на индивидуализация на частната жалба, предмет на производството пред него, с входящ номер, под който е подадена и съда/органа пред който е подадена, нито в доклада, нито в мотивите, нито в диспозитива, явява ли се съществен порок на съдебното определение, водещ до неговата нищожност, съответно недопустимост или неправилност;

5) явява ли се погрешното посочване в диспозитива на входящ номер на частната жалба, по която се е произнесъл решаващият съд, или посочване на друг документ, който не може да бъде свързан с частната жалба, с която е сезиран съда, пречка за започване да тече срока за обжалване на атакуваният съдебен акт по същество, тъй като затруднява правото на защита на страната, поради неопределеност на постановения диспозитив.

Жалбоподателят счита, че по поставените въпроси няма създадена съдебна практика и видно от конкретния казус, при липсата на индивидуализация на частната жалба с входящ номер, под който е заведена пред органа, пред който е подадена, се създава риск от повторно произнасяне по вече подадена и разгледана частна жалба или при подадени няколко частни жалби – риск от непроизнасяне, поради неяснота и неконкретизация в диспозитива, по коя точно частна жалба е налице произнасяне със съдебния акт.

По поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед предмета на частното касационно производство следва да се приеме, че въпросите са поставени в контекста на това задължително ли е посочване на входящия номер на жалбата пред съда, в който е подадена и неотразяването на този входящ номер в акта на второинстанционния съд, който се произнася по нея, съставлява ли очевидна фактическа грешка.

Въпроси първи и втори не са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Нормата на чл. 254, ал. 2 ГПК определя реквизитите, които следва да съдържа определение, постановено в закрито съдебно заседание и сред тях не е посочен входящия номер на молбата, по която се произнася съдът. Подобно изискване не е въведено и някоя от нормите на чл. 274 – чл. 279 ГПК, уреждащи обжалването на определенията. По същество жалбоподателят се стреми по тълкувателен път да бъде въведен реквизит на съдебно определение, какъвто законът не предвижда, което е недопустимо.

Въпроси от трети до пети са неотносими. Въпрос трети е свързан с несъответното на данните поделото твърдение на жалбоподателя, че в предмета на производството, по което е постановено определение 265201 от 23.11.2020 г. се включва произнасяне и по друга частна жалба с различен предмет и искане. Въпрос четвърти и пети са свързани с правно необоснованото виждане на жалбоподателя, че в определение № 265201 от 23.11.2020 г. не е индивидуализирана жалбата, по която съдът се е произнесъл. От съдържанието на определението е видно, че съдът е разгледал частната жалба против определение от 6.11.2019 г. по гр. д. № 50725/2019 г. на СРС за частично прекратяване на производството по предявените от „К. К. ООД искове и в диспозитива ясно е изразил формираната си воля, че първоинстанционото определение е правилно. За самото дружество не е съществувало съмнение по коя частна жалба и против кой съдебен акт се е произнесъл съдът, видно от искането му за поправка на очевидна фактическа грешка чрез посочване на входящия номер в СРС именно на частната жалба против прекратителното определение.

По отношение на частна жалба с вх. № 336722 от 12.07.2021 г. на „К. К. ООД в частта, с която се атакува определение № 270973 от 25.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд:

С разпореждане № 272206 от 22.04.2021 г. съдията-докладчик по делото е констатирал, че ч. гр. д. № 7288/2021 г. на СГС е образувано единствено по частна жалба с вх. № 5196278/25.11.2019 г. на СРС (нов вх. № 72616/21.07.2020 г. по описа на СГС) и по нея съдът се е произнесъл на 23.11.2020 г., но в кориците на делото се намира и частна жалба с вх. № 5061699 от 28.05.2020 г., макар същата да не е била изпращана с нарочно писмо от СРС, поради което не е разпределена чрез автоматизираната система на СГС и по нея не е определен докладчик. Тези констатации са обусловили извода, че съставът по в. ч. гр. д. не е компетентен да се произнесе по частна жалба с входящ в СРС № 5061699 от 28.05.2020 г. и не следва да извършва процесуални действия по нея, тъй като това било в нарушение на принципа за случаен подбор. Поради това е разпоредено частна жалба с входящ в СРС № 5061699 от 28.05.2020 г. на „К. К. ООД ведно с приложенията да се върне на СРС за администрирането й до СГС по официалния ред с придружително писмо, в което да е посочен нейния номер, което да позволи разпределянето й чрез автоматизираната система за разпределение на дела.

В молба вх. № 319695 от 21.05.2021 г. (който входящ номер касационният съдебен състав посочва единствено с оглед практиката на жалбоподателя да заявява правно необосновани доводи, че не е наясно по кое от исканията, респ. жалбите му се е произнесъл съда) „К. К. ООД е поискало от СГС да отмени разпореждане № 272206 от 22.04.2021 г.

С атакуваното определение № 270973 от 25.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд съдията-докладчик е оставил без уважение искането за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на разпореждане № 272206 от 22.04.2021 г. по същото дело.

От горните констатации следва, че частна жалба с вх. № 336722 от 12.07.2021 г. на „К. К. ООД в частта, с която се атакува определение № 270973 от 25.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които са изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл. 253 ГПК дава възможност при грешка, пропуск или изменение на обстоятелствата съдът сам да отмени или измени определение, което не слага край на делото. Актът, с който съдът се произнася по реда на чл. 253 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда хода на делото, нито процесуалният закон изрично предвижда възможност за самостоятелното му обжалване.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна жалба с вх. № 336722 от 12.07.2021 г. на „К. К. ООД в частта, с която се атакува определение № 270823 от 23.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 336722 от 12.07.2021 г. на „К. К. ООД в частта, с която се атакува определение № 270973 от 25.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на определение № 270823 от 23.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до „К. К. ООД пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 336722 от 12.07.2021 г. на „К. К. ООД в частта, с която се атакува определение № 270973 от 25.06.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7288 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: