О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.50

гр. София, 02.02.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№509 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д срещу решение №100232 от 21.08.2020 г. по в. т.д.№427/2019 г. на АС В. Т. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №204 от 29.11.2018 г. по т. д.№170/2017 г. на ОС Плевен, е признато за установено по отношение на „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д, че „Първа инвестиционна банка“ АД има вземания към „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д. – при условията на солидарна отговорност, в размер на 130 900 лв., непогасена главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №3040/26.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.06.2017 г. по ч. гр. д.№4639/2017 г. по описа на РС Плевен.

В жалбата се излагат съображения, че решението е нищожно поради противоречието в мотивите на съда, евентуално, че е недопустимо, предвид обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и по просрочена въззивна жалба, видно от четливото и неоспорено пощенско клеймо върху плика, с който е подадена жалбата, респективно по спор, който вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, евентуално - неправилно. Поддържа се, че възприетото от съда становище за подаване на въззивната жалба в срок е направено въз основа на доказателства, представени в частното производство по обжалване определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, но нито съставът на въззивния съд, разгледал частната жалба, нито този, разглеждащ въззивната жалба, са открили производство по своевременно направените от ответниците оспорване на истинността на тези доказателства и не са уважили доказателствени искания в тази насока. Навеждат се доводи, че от друга страна въззивният съд в нарушение на чл. 266 от ГПК е допуснал по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза, въпреки ясно указаната от първата инстанция доказателствена тежест в доклада по делото и въпреки, че такава експертиза по въпроси на ищеца, вече е била допусната от първата инстанция. Посочва се, че решението е неправилно и поради нарушение на материалния закон и необоснованост - анексът, на който се е позовал въззивният съд, не установява възникнало по силата на писмен договор правоотношение между страните по договор за кредит, като не са настъпили предвидените в чл. 5 от този анекс условия за влизането му в сила, а липсват и първични документи, установяващи усвояване на кредита. Поддържа се и направеното с отговора на исковата молба евентуално възражение за погасяване по давност на вземането на банката за падежиралите преди 06.07.2012 г. вноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че решението е вероятно нищожно или недопустимо, евентуално - очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Нищожно и недопустимо ли е решение, което не е със съдържание в съответствие с чл. 236, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ГПК, постановено е въз основа на нередовна, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК искова молба и при вътрешно противоречие в мотивите, съответно при неразбираемост на същите. 2. Задължен ли е въззивният съд служебно да следи за редовността на исковата молба и при установена нередовност да даде указания за поправянето й, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт. 3. На коя от двете дати се счита подадена въззивна жалба – на датата на четливото датно пощенско клеймо върху плика, с който е изпратена по пощата или на датата на системния бон, издаден от пощенския оператор български пощи за извършено плащане за пощенска услуга на същата пратка, с която е доставена въззивната жалба. 4. Допустимо ли е или е очевидно неправилно, ясното и четимо неоспорено пощенско клеймо върху плика, с който е подадена въззивната жалба, да не се зачете от компетентния съд за дата на подаването й и то въз основа на оспорени документ за заплащане на пощенска услуга и други частни документи. 5. Пред кое от съдилищата е допустимо представяне на доказателства за подаване на въззивна жалба в срок – пред съда, разглеждащ частното производство по обжалване на определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба или пред съда, разглеждащ въззивната жалба и кое от тези съдилища е компетентно да открие производство по оспорване на истинността на тези доказателства. 6. Длъжен ли е въззивният съд, разглеждащ въззивна жалба да открие производство по оспорване на истинността на писмени доказателства за подаване на същата жалба в срок, при направено оспорване и искане за това от ответната страна, когато това не е допуснато от съда в частно производство по обжалване на определението за прекратяване на производството. 7. В правомощията ли е на въззивния съд да пререшава спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение. 8. Поражда ли правно действие и облигационни отношения подписан анекс към договор за банков кредит, в който са уговорени условия за влизането му в сила без срок за изпълнение, при положение, че не са изпълнени изрично договорените в него условия, на основание аргумента, че тези условия не е необходимо да са налице. 9. Влязъл ли е в сила договор или анекс към него, след изразена воля на страна, при положение, че другата страна не е изпълнила условията, които са изрично договорени в него за влизането му в сила без срок за изпълнение, независимо в коя полза са сключени. 10. Сбъдването на условие по договор, определено без срок, предпоставено от действията на самия длъжник, в случай, че изпълнението на договора и на задължението е обвързано от сбъдването на същите условия, следва ли да се преценява като предпоставено на волята на длъжника и има ли той виновно неизпълнение, ако не му е определен срок за изпълнението на същите условия. 11. Има ли анексът самостоятелно правно действие на договор по чл. 430 от ТЗ в случай, че няма наличие на основен договор за банков кредит и с него не са предоставени пари на кредит. 12. Поражда ли облигационни отношения и задължения за солидарния длъжник анексът към договор за банков кредит, при положение, че не е влязъл в сила. 13. Има ли правно значение за валидността на облигационната връзка по договор за банков кредит, неизпълнението на изрично договорените в него или анекса към него условия за влизането им в сила, които е следвало да бъдат изпълнени от кредитополучателя, при положение, че същите условия са договорени в интерес на банката кредитор. 14. Може ли да се счита, че са възникнали облигационни отношения по договор за банков кредит, по който не са изпълнени от търговското дружество /наименовано кредитополучател/ изрично договорените в него условия за влизане в сила, когато има плащания по банковата сметка за погасявания на задължения по този договор, извършени служебно от банката кредитор от разполагаеми наличности в банкови сметки на същото търговско дружество, без изричното му съгласие и считат ли се същите служебно направени плащания, за изпълнение на същия договор от страна на търговското дружество. 15. От коя дата започва да тече срока за изчисляване настъпването на погасителна давност а дължимите суми по договор за банков кредит с определен ред на погасяване на вноски, съгласно погасителен план - от падежната дата на всяка погасителна вноска или от датата н последната погасителна вноска. 16.Допустимо ли е документи, които не съдържат реквизит по ЗСч и подписи на страните, да служи за основание за счетоводни записвания в съответните книги и регистри на търговските дружества, имат ли доказателствена сила същите и може ли да се ценят от съда. 17. Наличието на записи в счетоводните книги и регистри, които не са документално обосновани доказват ли нередовно водено счетоводство и ценят ли се от съда. 18. Записи по счетоводните книги или регистри, които не са документално обосновани, доказват ли нередовно водено счетоводство и имат ли доказателствена сила за решаване на спор в съдебно производство. 19. Непредставянето на оригинали на договор за банков кредит и анекс към него на съда, вещите лица и на другите страни, може ли да аргументира извод за нередовност на записите по счетоводните книги при липса на първични счетоводни документи отговарящи на ЗСч, които да докажат плащането на пари по същия договор за банков кредит. 20. Твърдението за унищожаване на първични счетоводни документи от страна на банката кредитор, без да има доказателства за това, основавайки се единствено на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСч, дава ли безспорна доказателствена сила на записите на вторичните счетоводни документи и записите по счетоводните сметки и книги на същата банка кредитор. 21. Допустимо ли е непълни ГФО на търговско дружество, обявени в Търговския регистър, без каквато и да е аналитичност на записванията по тях, да служат като безспорно доказателство за дължимите от това дружество суми към банка, която предявява претенции, че е кредитор на същото дружество, при положение, че няма записи в ГФО за наименованието на банката. 22. Когато заключение на вещо лице по допусната ССЕ е констатирало наличие на счетоводни записи, установяващи, че на трето лице, различно от титуляра на банковата сметка и негов представител са изплащани пари, основание ли е да се счита, че тези пари са получени от титуляра на сметката, при положение, че няма документи, които да докажат какво е наложило основанието за изплащане на това трето лице. 23. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, вкл. такива, които съставът сам е изискал да бъдат събрани чрез назначените то него експертизи. 24. Информацията от Централен кредитен регистър, воден от БНБ, достатъчно основание ли е съдът да постанови решение за наличието или липсата на задължение към банка кредитор. 25. Липсата на първични счетоводни документи за доказване на получаването на пари от лице, липсата на договор за банков кредит и последващи към него анекси и информацията от ЦКР на БНБ за липса на задължения към банки и финансови институции на същото лице, достатъчно основание ли е да докажат липса на облигационни отношения, от които да произтичат задължение на това лице към банка кредитор. 26. Длъжен ли е въззивният съд да следи за действителността и нищожността на правни сделки /договор за банков кредит и последващи го анекси/, от които страната черпи права и основава вземането си по тях и които са от значение за решаване на правния спор, преди да реши спора по същество и да отрази становището си в мотивите към решението си. 27. Може ли съдът да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на договор за банков кредит и последващите го анекси, без да е предявен самостоятелен иск за това или да е направено възражение в тази насока. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като спрямо първи, втори, от осми до петнадесети и от двадесет и трети до двадесет и седми въпроси, са решени и в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касация „Първа инвестиционна банка“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въззивната жалба на „ПИБ“ АД е подадена в срок, видно от представените системен бон, известие за доставяне, рекламация и удостоверение от „Български пощи“ ЕАД. Изразил е становище, че в този смисъл е и определение №117 от 10.07.2019 г. по в. ч.т. д.№149/209 г. на АС В. Т. /с което е отменено определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба/, за което с протоколно определение от 21.01.2020 г. е счел, че е решило въпроса за срочността на въззивната жалба, като е оставил без уважение направените от ответниците с отговора на въззивната жалба оспорвания на истинността на тези доказателства и доказателствени искания във връзка с оспорването /които са били оставени без уважение и в частното производство/. Посочил е, че предмет на разглеждане са искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д, че ищецът „ПИБ“ АД има вземания към тях, при условията на солидарна отговорност, в размер на 130 000 лв., непогасена главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт №326-307/25.09.2007 г., изменен и допълнен с Анекс №1/17.09.2008 г., Анекс №2/24.09.2009 г., Анекс №3/28.06.2010 г. и Анекс №4/31.01.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 23.06.2017 г. до окончателното изплащане, 25 621.54 лв., непогасена договорна лихва за периода 07.10.2010 г. - 05.03.2013 г., 150 473.65 лв., лихва за просрочие за периода 07.10.2010 г. - 22.06.2017 г. и 234.27 лв. разноски за застраховка на обезпечение, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№4639/2017 г. на РС Плевен. Установил е, че оригиналите на Договора за кредит от 25.09.2007 г., на Анекс №1/17.09.2008 г., Анекс №2/24.09.2009 г. и Анекс №3/28.06.2010 г., не са представени по делото, въпреки че е направено искане за това от насрещните страни, поради което, на осн. чл. 183 от ГПК те са изключени от доказателствата и съдът не ги цени. Счел е обаче, че от представения в оригинал Анекс №4/31.01.2011 г. се установява възникнало между страните валидно облигационно отношение по договор за кредит по см. на чл. 430 от ТЗ - видно от съдържанието му страните изрично са заявили, че банката е предоставила на ответното търговско дружество кредит за оборотни средства, като изявленията съдържат съгласие по съществените елементи на договора за кредит: размер на кредита – 132 000 лв. /част от 150 000 лв. към датата на анекса/, краен срок за погасяване – 06.03.2013 г. /чл. 1.2./, възнаградителна лихва - едномесечния SOFIBOR с надбавка 8.65 пункта, но не по-малко от 11% /чл. 2.1./, уговорени са и условията за погасяване на кредита – на отделни вноски, определени по размер, считано от 06.02.2011 г. до 06.03.2013 г., съгласно погасителен план, част от съдържанието на анекса. Намерил е, че волята на кредитополучателя за предоставяне на кредита и за възникване на облигационни отношения между страните, се установява и от представеното по делото искане на дружеството кредитополучател от 15.09.2007 г. за предоставяне на кредит в размер на 150 000 лв. Изложил е съображения, че са без правно значение уговорените в чл. 5 условия за влизане в сила на анекса, които е следвало да бъдат изпълнени от кредитополучателя /представяне на удостоверение за липса на публични задължения и погасяване на част от просрочените суми/, тъй като страната, която може да се позовава на неизпълнение на уговорените условия, е банката-кредитор, защото те са уговорени в неин интерес, а в случая тя не е сторила това. Установил е при съвкупна преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на данните в съставените и публикувани в търговския регистър ГФО на дружеството-кредитополучател и представените от ищеца писмени доказателства /мемориални ордери, лихвени листи и извлечения/, че кредитът е усвоен от кредитополучателя - заключението на експертизата е изготвено въз основа на записванията и счетоводните регистри в електронната система на банката, които съответстват на движението на разплащателната сметка на кредитополучателя според заключението на вещото лице, а съответстват и на вторичните счетоводни документи, които отразяват информацията от първичните счетоводни документи, затова при липса на първични счетоводни документи поради унищожаването им на осн. чл. 12 ал. 1 т. 3 от ЗСч /впрочем, и от двете страни/, удостоверените от вторичните счетоводни документи данни следва да се приемат за достоверни. В този смисъл е приел, че кредитополучателят и солидарният длъжник не са изпълнили задължението си по споразумението от 31.01.2011 г. за връщане на предоставените в заем суми в срока по чл. 1.2. – до 06.03.2013 г., като искът се явява основателен и доказан за сумата от 130 900 лв., непогасена главница. Намерил е за неоснователно и направеното от ответниците възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като вземането се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която, считано от 06.03.2013 г. до 23.06.2017 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е била изтекла.

Решението на въззивния съд е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано от членовете на състава и е разбираемо, а от друга страна е налице произнасяне по редовна искова молба в съответствие с наведените в нея фактически обстоятелства и искания, отправени до съда. В този смисъл не съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо /поради произнасяне по нередовна искова молба/, респективно на тези основания и по свързаните с тях първи и втори въпрос от изложението, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че решението в обжалваната част следва да се допусне до касационно обжалване по формулирания в изложението шести въпрос, свързан с проверката на допустимостта и редовността на въззивната жалба, която въззивният съд следва да осъществи с оглед разпоредбата на чл. 267 от ГПК, респективно свързан с допустимостта на въззивното производство /останалите въпроси отнасящи се до произнасянето на въззивния съд по съществото на спора, могат да бъдат разгледани едва след решаване на въпроса за срочността на въззивната жалба/. Въпросът е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а от друга страна възприетото в решението становище противоречи на дадените в определение по ч. т.д.№2682/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №662 от 15.09.2014 г. по ч. гр. д.№4529/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №440 от 31.05.2010 г. по гр. д.№1504/2009 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, определение №312 от 14.07.2016 г. по ч. т.д.№705/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и мн. др. разрешения. В посочените съдебни актове се приема, че въззивният съд не е обвързан от изразеното от друг състав на същия съд становище за редовност на подадена жалба, като съобразно разпоредбата на чл. 267 от ГПК следва да осъществи повторна проверка на допустимостта и редовността на жалбата. При наличие на предвиден в закона преклузивен срок за извършване на процесуално действие, с което се сезира съответната инстанция, въззивният съд следва да се увери, че този срок е пропуснат, респ. - спазен, за което той и служебно може да събира доказателства и едва тогава да се произнесе относно наличието или липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса и тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №100232 от 21.08.2020 г. по в. т.д.№427/2019 г. на АС В. Т. в частта, с която след частична отмяна на решение №204 от 29.11.2018 г. по т. д.№170/2017 г. на ОС Плевен, е признато за установено по отношение на „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д, че „Първа инвестиционна банка“ АД има вземания към „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д – при условията на солидарна отговорност, в размер на 130 900 лв., непогасена главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №3040/26.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.06.2017 г. по ч. гр. д.№4639/2017 г. по описа на РС Плевен.

Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2600 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.