Определение №43/01.02.2022 по търг. д. №656/2021 на ВКС, ТК, I т.о., докладвано от съдия Васил Христакиев

Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 656/2021 г., стр. 2/3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№43София, 01.02.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 656 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на назначените на основание чл. 47, ал. 6 ГПК представители на ответника Г. Т. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно уважената част от предявения от ЗК „Лев инс“ АД иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).

Ищецът оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да намери предявения иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за частично основателен до размер на 180 134, 14 лв., заедно със законната лихва, въззивният съд е приел за установено, че на 26.12.2008 г. ответникът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 2, 245 ‰ и като е нарушил конкретни разпоредби на ЗДП, е причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на М. С. Ф. – обстоятелства, установени с влязла в сила присъда на Софийски военен съд.

По предявени от родителите на починалия искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ищецът, на основание сключената от него застраховка „Гражданска отговорност“, с влязло в сила решение на Софийски градски съд, бил осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв., заедно със законната лихва и съдебни разноски. В това производство ответникът Т. участвал в качеството на трето лице – помагач. Въз основа на така постановеното решение в рамките на образуваните изпълнителни производства застрахователят заплатил съответните обезщетения и лихви в приетия от въззивния съд размер.

Предявеното от името на ответника възражение за липса на застрахователно правоотношение въззивният съд е отхвърлил като неоснователно с мотивите, че макар и оригиналната застрахователна полица да е била унищожена, от представеното копие от нея и от приетата справка от Информационния център на Гаранционния фонд се установява сключването на задължителната застраховка „ГО“ за управлявания от ответника автомобил, като изрично се е позовал и на обстоятелството, че ответникът е участвал като трето лице – помагач на страната на ищеца във воденото срещу последния производство по исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

Възражението за погасителна давност съдът е намерил за неоснователно по съображение, че давността за претендираните от ищеца регресни вземания тече не от момента на увреждането, а от момента на плащането.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Въпросът „Трета незаинтересована страна /каквато се явява доверителят ни/ има ли правната възможност да оспорва действителността на сключена между две страни търговска сделка и в кой момент може да я оспорва /каквато според твърденията на предходните две инстанции се явява представеното копие от полица за сключена застраховка гражданска отговорност/ с оглед позоваването на тази третата страна на нищожността на тази сделка предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, като следва да се има предвид, че това оспорване следва да е налице към момента на извършването му. И може ли да се счете, че тъй като тази трета страна е била привлечена като трето лице помагач в предходен съдебен процес, при положение, че ищеца и ответника в такъв процес /застрахователя-ответник е бил единствено страна по сделката/ не са оспорвали действителността на сделката, това трето лице – помагач имал ли е правната възможност да оспори действителността на тази сделка /въпреки че не е бил страна по застрахователния договор а страните не го оспорват/“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед установеното от въззивния съд участие на жалбоподателя в предходното исково производство в качеството на трето лице – помагач решаващото съображение на съда, обусловило и извода му за наличие на действително застрахователно правоотношение, се основава на задължителната сила на мотивите на влязлото в сила решение съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК – в конкретния случай относно наличието на действително застрахователно правоотношение, при което въпросът за възможността на жалбоподателя да оспори действителността на застрахователния договор и момента за това е без всякакво значение за настоящото производство.

Същите съображения се отнасят и до следващия въпрос „Допустимо ли е по иск на застрахователя прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради липса на съгласие?“.

Третият въпрос „Коя погасителна давност намира приложение за присъдени обезщетения, установени с влязло в сила решение при действието на отменения Кодекс за застраховането (в сила до 01.01.2016 г.), дали предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, или по чл. 114, ал. 1 ЗЗД от деня, в който вземането е станало изискуемо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.)?“ също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито удовлетворява специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1. Въззивният съд не е обсъждал въпроса за приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а относно началния момент на давността се е произнесъл в съответствие с установената последователна практика на ВС и ВКС, цитирана в мотивите на въззивното решение, съгласно която погасителната давност за основаните на застрахователни договори регресни вземания на застрахователите започва да тече от момента на извършеното от застрахователя плащане.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Искане за разноски и юрисконсултско възнаграждение ищецът не е направил.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 39/14.01.2021 г. по гр. д. № 2608/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...