Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е подала касационна жалба срещу решение № 1263/27.02.2017 г. по адм. дело № 7781/2016 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отменено издаденото от този орган решение № 2-679/05.07.2016 г. в частта за обявяване на принадлежността на Б. А. И. към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата.
Ответникът Б. А. И. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна.
С решение № 2-679/05.07.2016 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, след проверка на лицата по чл. 3, ал. 2, т. 10 ЗДРДОПБГДСРСБНА, е установила и обявила принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на членове на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на застрахователи и презастрахователи – Международна застрахователна компания [фирма] (правоприемник на [фирма] до 13.09.1993 г. и на Международна застрахователна и презастрахователна компания [фирма] до 01.07.1998 г.). Между обявените лица е и Б. А. И., роден в С. А република, извършвал публична дейност като член на Съвета на директорите на [фирма] от 10.07.1996 г. до 11.11.1997 г. Принадлежността на лицето е установена въз основа на разходни документи от ръководилия го щатен служител, документи, съставени от ръководилия го щатен служител, регистрационна бланка, регистрационен дневник и картони – обр. 1(3бр). и обр. 3. Посочено е, че Б. А. И. е бил вербуван от майор Н. и о. р. М. на 02.11.1988 година; ръководил го служител - майор Н.; структури, в които е осъществявано сътрудничеството – ОУ на МВР [населено място] – ДС по линия на ПГУ; качеството, което е осъществявано сътрудничеството – секретен сътрудник - агент; с псевдоним И.. Съгласно писмо № 66-00-147/01.08.2016 г. на директора на Дирекция "Българско гражданство" при Министерството на правосъдието Б. А. И. придобил българско гражданство с Указ № 51/27.02.1995 г. на Президента на Р. Б.
От правна страна административният съд приел, че решението е прието от компетентен орган, в законен състав и с необходимото мнозинство по чл. 8, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, но в нарушение на изискването за форма, както и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според изложеното от съда, решението на комисията не съдържа мотиви, обосноваващи заключение за принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона. Съдът отбелязал, че дейността на комисията не може да бъде сведена до формално констатиране на наличните документи. Комисията следвало не само да издири и проучи документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от закона, но и да ги проучи, анализира и оцени. Органът бил длъжен да обсъди как са били съставени документите, от кого, може ли да се считат за достоверни, защото с решението на комисията се обявяват не намерените документи, а принадлежността на лицето към Държавна сигурност.
Административният съд направил извод и за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс. К. не е изяснила всички факти и обстоятелства около случая, не обсъдила обясненията и възраженията на заинтересованото лице. Б. А. И. не е бил уведомен за започналото производство, не му е била дадена възможност да даде обяснения. Такива не били поискани и от хората, сочени за негови ръководители по документите на Държавна сигурност. С оглед констатираните нарушения първоинстанционния съд отменил решение № 2-679/05.07.2016 г. на комисията като незаконосъобразно.
Касационната инстанция намира, че решението е неправилно. Обжалваното решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия включва фактически и правни основания за извършването на проверка, установяването и обявяването на принадлежност на лицето към Държавна сигурност. Актът отговаря на изискванията за съдържание, предвидени в чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА. В него са вписани намерените за лицето лични данни, публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало, трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; както и отбелязване на датата за снемането му от отчет. Административният съд не е съобразил, че Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съдържа особени правила, които се отклоняват от предвидените в Административнопроцесуалния кодекс. П. положение, че специалният закон не урежда участието на заинтересованото лице в административното производство, както и събирането на показанията на ръководилите го служебни лица, не може да се изведе допуснато от комисията нарушение въз основа на общите правила на административния процес, които не регулират спорното правоотношение. По повод констатацията на съда, че комисията не е събрала допълнителни сведения, като не е изслушала служителите на Държавна сигурност, вписани в архивните документи, следва да се отбележи, че специалният закон изрично предвижда установяването на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове (чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА).
Показанията на лицата, които по документи са вербували и ръководили лицето, биха могли да се приобщят в съдебното производство при съответно искане от жалбоподателя. Лицата, засегнати от актовете на комисията, разполагат с всички допустими от ГПК (Г. П. К) доказателствени средства, за да докажат твърденията си пред съда.
При постановяване на решението си административният съд не е взел предвид и тълкуването на приложимите правни норми в решение № 4 от 26.03.2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г. на Констуционния съд на Р. Б, според което "..Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. .... Той не възлага на комисията правомощие да прави оценка на лицата, за които установява принадлежност при извършената проверка по наличните документи. Комисията не извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. ". В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган не е длъжен да излага мотиви в тази насока след като не извършва оценка на дейността на провереното лице.
Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отменил решението на комисията без да извърши проверка на законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 АПК, основания за оспорване. Съдът не е дал отговор на основния, свързан с предмета на делото, въпрос - установена ли е принадлежността на Б. А. И. към Държавна сигурност въз основа на намерените архивни документи. С оглед установените отменителни основания решението на административния съд следва да се отмени. Поради липсата на съществени мотиви касационната инстанция не може окончателно да реши спора и следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав. При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, разноски по делото не се присъждат. По това искане на страните първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1263/27.02.2017 г. по адм. дело № 7781/2016 г. по описа на Административния съд – София град.
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.