Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя Е. П., подадена чрез адв. И. Й., против решение № 2287 от 20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 8160/2016 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалба от [фирма] с довод за нищожност на заповед №РД09-114 от 27.02.2014г., издадена от министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013г. Заповедта се обжалва в частта й относно 29 парцела, подробно описани с идентификационните им номера, площ и местоположение във възражение с вх. №ЗП-05-0177/03.01.2014г. и отговор по него с изх.№70-2178 от 26.05.2014г.

Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, като се твърди недопустимост и неправилност поради допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в националното и в общностното право липсва нормативна регламентация на правомощията на министъра на земеделието и храните по одобряване на окончателния, специализиран слой „площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2013 г., поради което издадената и оспорена заповед е нищожна поради липса на компетентност. Отделно от това обосновава довода за недопустимост поради това, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорената заповед извън правомощията си поради липса на оплаквания за това в жалбата, с която е сезеран.

Ответната страна – министъра на земеделието, храните и горите, чрез своя процесуален представител юрк. П. в писвено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че компетентността на министър да издава заповед от категорията на оспорената се...