Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.В. Т при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП), срещу решение № 175 от 30.05.2017 г., постановено по адм. дело № 691/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т. С атакуваното решение, е отменен ревизионен акт (РА) № Р-04001115006740-091-001 от 06.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, в потвърдената с решение № 308 от 03.10.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В.Т.Р се обжалва и в частта за разноските.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според изложеното в касационната жалба съдът неправилно е приел за погрешна направената от приходните органи квалификация на превишаването на разходите над приходите, като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Твърди се, че съдът не е изследвал задълбочено фактическата обстановка по делото. Възразява се и срещу изводите му, че от събраните по делото доказателства се установява, че съпругът на задълженото лице изцяло е финансирал закупуването на недвижимия имот, както и че към началото на ревизирания период той е разполагал със сумата от 20 000 евро. Неправилен, според касационната жалба е и извода на съда, че ревизираното лице е получило парични средства от роднини, тъй като не е доказан произход на тези средства, както и къде са съхранявани същите. Въз основа на подробно изложените в касационната жалба твърдения, се заявява претенция решението да бъде отменено изцяло.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 926 лв.

Ответникът –...