Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на К. И. Г. срещу решение 47/30.01.2017г., постановено по адм. дело №512/2016г. по описа на Административен съд – Монтана. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон досежно разпоредбата на чл. 4, ал. 7 КСО във вр. т. 7 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102/29.12.1967г., отм., бр. 39 от 07.04.1998г.) и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № 2153-11-60/29.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] от 16.06.2016 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Монтана. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Монтана (ТП на НОИ – Монтана), в писмено становище, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в...