Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 2179/11.12.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1675/2017 г. в частта, в която е отменен и изменен ревизионен акт № Р-16002415002640-091-001/04.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив.

Оплакванията са за неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Касационният жалбоподател поддържа, че е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи - укрити приходи от продажби на стоки по неотчетени фактури. Излага съображения, че при липсата на оспорване, фактурите, които са подписани за получател съставляват доказателство, че изявлението за получаване на стоките е направено от ревизирания търговец. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - П. Т. Н. в качеството й на [фирма], чрез процесуалния си представител адв. М. Д. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил ревизионен акт, с който на П. Т. Н. в качеството...