Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) срещу решение № 436 от 13.03.2017 г., постановено по административно дело № 3236/2016 г. от Административен съд Варна в частта, с която е отменено негово решение № РД – 11-26/09.11.2016 г. в частта му по т. 3, с която е отказан достъп до обществена информация и делото му е върнато като преписка за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против тази част на административния акт бъде отхвърлена. Изложени са подробно доводи относно нормативната база уреждаща начина на създаване на исканата информация. Претендира заплащане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – М.Х в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лица, чийто права и законни интереси са засегнати от него.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, а в оспорената част при допуснати нарушения на изискванията а форма на акта и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно.

От съдържанието на акта се установява, че отказът да се предостави достъп до исканата от Христов обществена информация по т. 3 от заявлението му е мотивиран от органа единствено с приетото от него, че в случая исканата информация има характера на служебна такава, достъпът до която може да бъде ограничен, тъй като същата е свързана с оперативната подготовка на актовете на органа и няма самостоятелно значение.

При тези доказателства правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че в случая е налице нарушение на изискванията за форма на акта. Липсват мотиви, от които да се установи дали действително са налице предпоставките по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

Отделно от това в случая този извод на органа е необоснован. Исканата информация по т. 3 от заявлението е списъка за 2016 г. по чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-14, съдържаща превозвачите, със седалище в О. В, ведно с рисковата им квалификация, както и справката по чл. 20, ал. 1 от същата Наредба, изготвени от Директора на Областен отдел „Автомобилна администрация“, който съгласно цитираните разпоредби е краен акт, а освен това подлежи на оповестяване на интернет-страницата на ИААА, съгласно чл. 21, ал. 2 от цитираната Наредба, което задължение, очевидно не е изпълнено за да се иска информацията по реда на ЗДОИ.

С оглед на изложеното правилно и обосновано в първоинстанционното решение е прието, че актът е и материално незаконосъобразен – исканата информация не само не попада в категорията на тази по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, а напротив за органа е налице нормативно задължение да оповести публично същата.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 500 лева, представляващи хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 13.03.2017 г., постановено по административно дело № 3236/2016 г. от Административен съд Варна

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на М.Х деловодни разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.