Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът обжалва решението на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е изменен ревизионният акт като са намалени допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: - за 2011 г. от 342, 97лв. на 137, 81лв., за 2013г.- от 313, 14лв. на 125, 27лв. и за 2014г - от 460, 56лв.- на 184, 22лв., ведно със съответните лихви за забава. Изложени са съображения за неправилност на решението в оспорената част, като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, което обуславя и неговата необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че получената от Н.И субсидия за процесните периоди е облагаема, но не по реда на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ като излага подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на РА изцяло с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – Н.И от [населено място] - не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на спора пред АС – Пловдив е бил ревизионен акт №Р-16001617001103-091-001/12.10.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение №719/11.12.2017г. на директор дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП. относно допълнително определени...