Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни касационни жалби:на М.И от [населено място] и директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът М. А. оспорва решение № 1404/19.06.2018 г. по адм. дело № 339/2018 г. на Административен съд Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16001617000951-091-001/12.10.2017 г., издаден от С.П – началник сектор, възложил ревизията, и К.Н – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. П., офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 741/19.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., относно допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: - за 2011 г. в размер на 276, 30 лв. и лихви 153, 37 лв.; - за 2013 г. в размер на 261, 87 лв. и лихви 118, 44 лв., - за 2014 г. в размер на 273, 63 лв. и лихви 68, 15 лв. Твърди се, че решението в оспорената му част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Касаторът не споделя мотивите на съда, че получените суми /субсидии/ за периодите 2011 г., 2013 г. и 2014 г. са облагаеми, като счита за неправилни констатациите на съда, че подпомагането по схемите за доплащане не е за 2007 г. – 2009 г. по смисъла на §15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (ДВ, бр. 31 от 15.04.2011г., в сила от 01.01.2011г.), § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2012 г./, § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2014 г./,...