Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Ей и Ес Г. Е" ООД, "Кантилена" ЕООД, "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД, "УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД,"УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД, "УП България 26" ЕООД, "Х. У 1" ООД, У. С БГ" ЕООД, "Л. М. И" ООД, "Х. И - 1" ЕАД, "У. С" ООД, "Паркеко БГ" ООД, "Е. П. У Пауър" ЕООД, "Хаекон" ЕООД, "Месомаркет" ЕООД, "Е. Б" ЕАД, "В. Б 1" ЕООД, "В. Б 2" ЕООД, "В. Б 4" ЕООД, "Х. У 2" ООД, "АТМ България" ООД, "А. Е" ЕООД и "Пауър 3000" ЕООД, подадена чрез упълномощен адв. Ю.С, против решение № 3291 от 15.05.2017 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 17-ти състав, по адм. д. № 11748/2015 г. С него съдът е отхвърлил оспорването на касаторите в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5. Касаторите оспорват изводите на първоинстанционния съд и твърдят, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Развиват подробни аргументи, че съдът неправилно не е изследвал как е формирана определената с решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията крайна цена за достъп от 7, 14 лв/Мвтч, след като в доклада и проекта за решение на КЕВР цената за достъп е била 5, 41лв/Мвтч. Твърди се, че съдът не е взел под внимание нарушението на разпоредбата на чл. 10, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия/НРЦЕЕ/(отм.), тъй като цената за достъп е била формирана, без да са представени исканите от КЕВР документи и обосновки. Сочи се, че неправилно било възприето от съда, че нормата на чл. 27, ал 2 от НРЦЕЕ отм. се явява специална спрямо чл. 41 от същата наредба и това е дало основание да се признават разходи за компенсация за предходен период по – дълъг от 12-месечен базисен период. Касаторите считат за неправилни изводите на съда, че цената за достъп е определена по прозрачен начин, съгласно чл. 31, т. 1 от ЗЕ и, че съобразно т. 2 с нея са били възстановени икономически обосновани разходи на ЕСО, извършрни във връзка с достъпа до мрежата на производителите от ВЕИ. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал изслушаните по делото експертизи, тъй като по време на разпита на вещите лица са се откроили съществени противоречия между дадените от тях отговори и заключенията в експертизите. Сочи се още, че вещите лица по делото не са изследвали множество въпроси, които са били от съществено значение за предмета на спора. По изложените съображения касаторите молят да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него съдът да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви за нищожно решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в обжалваната му част или да го отмени. Претендират присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

От "Кантилена" ЕООД, "Х. У 1" ООД, "У. С" ООД, "Паркеко БГ" ООД, "В. Б 1" ЕООД, "В. Б 2" ЕООД, "В. Б 4" ЕООД, "Х. У 2" ООД и "АТМ България" ООД е подадена и частна жалба чрез упълномощен адв.. С, която е предявена против определение №4615 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 11748/2015 г. на Административен съд – София – град, с което е изменено решение № 3291 от 15.05.2017 г. в частта за разноските, като е намален размера на юрисконсултското възнаграждение от 300 лв. на 150 лв, което всеки от касаторите следва да заплати на КЕВР и[Фирма 2]. Частните жалбоподатели оспорват определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението и считат, че същото следва да бъде редуцирано до минимума от 100 лв и то общо за всички дружества.

Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрист Бельова, която в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Комисията е подала и частна жалба срещу определение №4615 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 11748/2015 г. на Административен съд – София – град, с което е изменено решение № 3291 от 15.05.2017 г. в частта за разноските. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно определяне на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в максималния размер, предвиден в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, гр. С. оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Маркова, която в в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита подадената частна жалба от настоящите касатори за недопустима, като депозирана само от част от първоначалните жалбоподатели и намира депозираната от КЕВР частна жалба за основателна, предвид факта, че разгледаната от АССГ молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по съществото си е била възражение за прекомерност, което е било преклудирано след приключване на устните състезания в първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е установил фактите по спора, въз основа на които е извел правилни правни изводи, че обжалваната част от решението е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Според участващия по делото прокурор в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са били обявени на интернет страницата на КЕВР, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. Счита, че е било спазено и изискването на чл. 26 от АПК, тъй като в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на електрическа енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация същите са били надлежно уведомени. Счита също, че определената цена за достъп е в съответствие с нововъведените изисквания на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и пар. 197 от ПЗР на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г. и за първи път е регулирана с Решение № Ц-6/13.03.2014 г., като същата следва да отговаря на изискванията на чл. 31 от ЗЕ, поради което и с цел постигане на обективност и съответствие на цената с фактическото положение, са отчетени стойностите, считано от датата на възникване на законовото задължение на дружествата да сключват договори за достъп. Според участващия по делото прокурор подадената от дружествата частна жалба е неоснователна, а подадената от КЕВР частна жалба е частично основателна, тъй като определеният от съда размер на присъдените разноски не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и активното участие в производството пред съда на процесуалните представители на ответника по делото.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Ей и Ес Г. Е" ООД, "Кантилена" ЕООД, "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД, "УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД, "УП България 26" ЕООД, "Х. У 1" ООД, У. С БГ" ЕООД, "Л. М. И" ООД, "Х. И - 1" ЕАД, "У. С" ООД, "Паркеко БГ" ООД, "Е. П. У Пауър" ЕООД, "Хаекон" ЕООД, "Месомаркет" ЕООД, "Е. Б" ЕАД, "В. Б 1" ЕООД, "В. Б 2" ЕООД, "В. Б 4" ЕООД, "Х. У 2" ООД, "АТМ България" ООД, "А. Е" ЕООД и "Пауър 3000" ЕООД, подадената от дружествата частна жалба, както и частната жалба на КЕВР за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - предявени от надлежни страни в преклузивните срокове, визирани в нормите на чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на „ЕСО“ ЕАД, считано от 01.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14 лв./MWh. Тази част от решението е била обжалвана от настоящите касатори, относно които безспорно е било установено, че са производители на ел. енергия, предвид представените от дружествата разрешения за ползване, договори за изкупуване и договори за присъединяване на фотоволтаични централи.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по приемане на решението, като е преценил, че в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 ЗЕ и чл. 45-46 от Наредба № 1 е прието обжалваното решение, поради което административният орган не е допуснал нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Въз основа на протокола от проведеното обществено обсъждане съдът е приел, че дружествата-жалбоподатели са могли да участват и заявят писмено становището си, както останалите представители на енергийни предприятия и сдружения. Съдът е посочил, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма разписано задължение за КЕВР писмено да уведомява всеки един производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл. 26 АПК.

Първоинстанционният съд е анализирал предложението на „ЕСО“ ЕАД за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 08.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, съдържащи се в приложената от делото административна преписка, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Прреценил е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреностната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, от което е извел заключене, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от акта, в обжалваното решение е съобразен предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснено е съдържанието на понятието „достъп“, определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че оспорващите дружества имат качеството на производители на електрическа енергия, според §1, т. 46 от ДРЗЕ, с оглед на което са длъжни да сключат договори за достъп. Съдът е посочил, че с решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което е отменено с множеств решения на ВАС. За първи път цената за достъп е определена с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което към този момент не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, които обстоятелства са били служебно известни на първостепенния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия нормативен текст е регламентирано, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г.-м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които „ЕСО“ ЕАД не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с решение № Ц-6 от 2014 г. и с обжалваното решение № 27 от 2015 г. Въз основа на този анализ съдът е формирал извод, че определената цена за достъп, съответна на направените разходи за разполагаемист през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Освен това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието „системни услуги“, определено в чл. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. По тези съображения цената за достъп, в която са включени и други компоненти, е преценена като съответваща на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са осъществени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, първоинстанционният съд е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности.

По аргументите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от „ЕСО“ ЕАД за предходния период, като е съобразил нормата на §8 ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни.

Административният съд София - град е изслушал в съдебни заседания назначените съдебно-икономическа и тройна съдебно-икономическа експертизи и е приел, че в заключението на тройната СИЕ, вещите лица не са достигнали до изводи, противоположни на изложеното в заключението на първата СИЕ, поради което е приел тройната експертиза за обективна и компетентно изготвена. Първоинстанционният съд е счел, че разходите за допълнителен резерв за балансиране, касаещи производителите на ел. енергия от възобновяеми източници са различни от разходите за ел. енергия, закупени по цена за излишък и цена за недостиг на балансиращия пазар, а възвръщаемостта на капитала е изчислена в съотвествие с относимети формули и изисквания на Наредба № 1 от 2013 г.(отм.), което се подкрепя и от заключенията на изслушаните по делото експерти.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в конкретния случай правилно е преценено, че оспорената част от процесното решение на Комисията е постановена при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Безспорно е установено, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при, спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1(отм.).

От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил обявен на интернет-страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комиисята да уведомява поотделно всеки производител на електрическа енергия за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане.

Според чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, следва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на процесното решение № Ц-27/2015г. всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и с предложението на „ЕСО“ ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дружествата са обжалвали процесното решение № 27/2015 г. пред съда и са упражнили правото си на защита. Нарушението на административно производствените правила е съществено тогава, когато, ако не бе допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретната хипотеза данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) подадени от „ЕСО“ЕАД. Същите са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че настоящите дружества-касатори са упражнили правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Поради това правилно съдът правилно е счел, че решението е прието в съответствие на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация.

По инвокираните в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че са без правно основание. Оплакването, че в цената по раздел I, т. 1 от обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които същевременно били включени в цената за достъп по раздел IV, т. 5, поради което „ЕСО“ ЕАД получавало приходи два пъти за едни и същи разходи, съдът го намира за неоснователно. По т. 1 на посочения раздел е определена цена за достъп за крайните стопански и битови потребители на ел. енергия, докато в т. 5 е определена цена за достъп само на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия. В случая касаторите не правят разграничение между ползвател на мрежата, чието легално определение е дадено в §1, т. 41а, б.“а“ от ДРЗЕ, според което това е физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в съответната мрежа или снабдявано от такава мрежа и от друга страна - потребител на енергийни услуги по § 1, т. 41б, б. „а“, който е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Следва да се има предвид, че касаторите имат качеството на ползватели и на потребители на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 41а, б.“а“ и на ползвател според т. 41б, б.“б. от ДРЗЕ.

За утвърждаването на цената за достъп до електропреносната мрежа в размер на 1, 17 лв./МВтч, дължима от крайните клиенти по т. 1 на раздел I, КЕВР е признала като ценообразуващ елемент разходите за допълнителни услуги в размер на 1 752 000 МВтч (200 МВт), който е на нивото на утвърдения размер от предходния регулаторен период 2014/2015 г., отговарящ и на признатия размер с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. С т. 5 от атакувания адм. акт КЕВР е признала на преносния оператор извършени допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които се балансира променливата генерация от соларни и вятърни паркове. Комисията е счела за обоснована количествената оценка за влиянието на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали върху енергийните режими, получена в резултат на изследването, извършено от „ЕСО“ ЕАД. Оценката показва, че за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност, което е свързано с увеличаване на диапазона от вторично регулиране в страната и по-често активиране на третичен (15минутен) резерв, както и свързаните с това разходи, извършвани от „ЕСО“ ЕАД. В резултат на тези оценки и анализи е определен от Комисията необходимият резерв за допълнителни услуги, който следва да се поддържа със 100 МВт, вместо заявеният от 170 МВт, средночасово по-висок от предвидения за същия регулаторен период 200 МВт средночасово по раздел IV, т. 1 или общо 270 МВт за целия период на решение № 27/2015 г. Поради това правилно административният съд е посочил, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл. 84, ал. 2 и § 197 от ПЗР на ЗЕ и чл. 12 от ПТЕЕ. В определението на понятието „системни услуги“, дадено в чл. 53а от ДРЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл. 94 от ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл. 93, ал. 3 от ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп „ЕСО“ ЕАД е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 МВт, но КЕВР е признала този размер до 100 МВт на час. Т. допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, както законосъобразно е приел и съдът.

Посочените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след задълбочен анализ на разходите, заявени от „ЕСО“ ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. – м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. – м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период – 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на процесното решение № Ц-27/2015 г. За тези допълнителни разходи, необходими на „ЕСО“ ЕАД за закупуване на допълнителни регулиращи мощности, които не са част от цената за достъп, дължима от крайните клиенти, преносният оператор следва да бъде компенсиран в рамките на три регулаторни периода. За периода м. септември 2012 г. до м. април 2015 г. „ЕСО“ ЕАД е извършило разходи за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързани с производството на ел. енергия от фотоволтаични и вятърни централи в размер на 51 786, 21 хил. лева, които са признати от Комисията. Отчетени са били и приходите от реализиране на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. и решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в размер на 17 254, 54 хил. лв. Разликата между извършените разходи в размер на 51 786, 21 хил. лв. и посочените приходи възлиза на 34 531, 66 хил. лв., представляващи некомпенсирани разходи чрез цените за достъп, които са извършни в изпълнение на произтичащото от ЗЕ задължение на „ЕСО“ ЕАД да осъществява единно управление на електроенергийната система на страната. Цената за достъп е определена в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, което е доставено в мрежата за продажба и пренос през съответния период. За формиране на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на ел. енергия през нея, Комисията е приела Указания с протоколно решение № 15 от 09.02.2012 г., според които цената за достъп се изчислява като съотношение на признатите от КЕВР необходими приходи на „ЕСО“ ЕАД и количеството сумарна консумирана почасова мощност. Необходимите приходи отразяват сумата от условно-постоянните разходи, разходи за студен резерв и разходи за услуги и възвръщаемост на капитала, намалени с приходите от предоставената преносна способност, съобразно т. 39 от горепосоченте указания.

Нормата на възвръщаемост се изчислява в процент като средно претеглена на база цените на собствения и привлечения капитал. Нормата на възвръщаемост на капитала с процесното решение е призната в размер на 3, 33% като ценообразуващ елемент при образуване на цената за достъп. Тя се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. Признатият размер на необходимите приходи 20 307 хил. лв. са в пъти повече от признатите с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. размер на общо необходими приходи за цената за достъп на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия на стойност 6 041 хил. лв. Признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. Ето защо е неоснователно твърдението в касационната жалба, че цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е многократно увеличена.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на назначените по делото първоначална и тройна СИЕ, като се има предвид обстоятелството, че в приетата тройна СИЕ, вещите лица са се произнесли, че в цената за достъп, утвърдена от КЕВР по т.ІV.1 от оспореното решение, се включват само част от разходите на системния оператор и цената за достъп по т.VІ.1 не покрива и не следва да покрива годишните разходи на „ЕСО“ЕАД в пълния им размер за дейността по лицензията "пренос на електрическа енергия", което е доказателство за законосъобразност на определените в раздел ІV, т. 5 на решение № Ц-27 от 31.07.2016 г. на КЕВР, цени за достъп. В чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗЕ е предвидено правомощието на КЕВР да разглежда искания на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им към обществото разходи по чл. 34 и 35 от ЗЕ, да утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавните помощи. Следва да се вземе предвид и това, че такава цена е предвидена и определена в решението на КЕВР в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на „НЕК“ ЕАД, която е в размер на 37, 90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22, 51 лв./МВтч. Цената за задължение към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за „ЕСО“ ЕАД и няма как тези разходи да се заложат и включат два пъти.

Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на първостепенния съд не са оборени в хода на първоинстаницонното производство и касационните жалбоподатели не са представили доказателства, опровергаващи правилността на атакуваният съдебен акт. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. от 3 АПК.

По отношение на подадените частни жалби против определение №4615 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 11748/2015 г. на Административен съд – София – град, настоящият съдебен състав намира, че същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. С него изменено решение № 3291 от 15.05.2017 г. в частта за разноските и "Ей и Ес Г. Е" ООД, "Кантилена" ЕООД, "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД, "УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД,"УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД, "УП България 26" ЕООД, "Х. У 1" ООД, У. С БГ" ЕООД, "Л. М. И" ООД, "Х. И - 1" ЕАД, "У. С" ООД, "Паркеко БГ" ООД, "Е. П. У Пауър" ЕООД, "Хаекон" ЕООД, "Месомаркет" ЕООД, "Е. Б" ЕАД, "В. Б 1" ЕООД, "В. Б 2" ЕООД, "В. Б 4" ЕООД, "Х. У 2" ООД,"АТМ България" ООД, "А. Е" ЕООД и "Пауър 3000" са осъдени да заплатят на [Фирма 2] и КЕВР разноски в размер на по 150 лв. за всеки един от жалбоподателите. Административният съд правилно е приел, че предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноските са дължими и съдът правилно е присъдил такива по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), приложима към момента на постановяване на решението на Административен съд София – град. В съответствие с Тълкувателно решение №3 от 13 май 2010г. на ОСК на ВАС в случаите, в които отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представлявано от юрисконсулти като в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела, и съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът е определил размер от 100 лв., което да се изплати от всеки жалбоподател. Оспорването на административния акт е субективно право и отговорността за разноските е дължима от всеки един от жалбоподателите, независимо, че е срещу един и същи административен акт. Липсва правна уредба за солидарна отговорност за разноски от жалбоподатели в случай на отхвърляне на оспорване срещу административен акт, а отхвърлянето за оспорването по смисъла на чл. 143, ал. 4 от АПК предполага лична отговорност за разноски на всеки един от жалбоподателите спрямо административния орган, както и е дължима държавна такса от всеки един от жалбоподателите. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в случай, че първоинстанционните жалбоподатели бяха спечелили делото, всеки от тях би следвало да претендира сторените от него разноски. С оглед на това и в обратната хипотеза - при отхвърляне на оспорването - всеки от жалбоподателите следва да заплати разноски на ответниците. В този смисъл е и решение по адм. д. № 4764/2018г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Без правно основание е и частната жалба на КЕВР, тъй като първоинстанционният съд законосъобразно е определил размера на присъдените разноски, в съответствие с действащата правна уредба към момента на постановяване на обжалваното решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), всички касатори следва да заплатят на ответника и на заинтересованата страна претендираното юрисконсулско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 3291 от 15.05.2017 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 17-ти състав, по адм. д. № 11748/2015 г.

ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №4615 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 11748/2015 г. на Административен съд – София – град

ОСЪЖДА "Ей и Ес Г. Е" ООД, "Кантилена" ЕООД, "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД, "УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД,"УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД, "УП България 26" ЕООД, "Х. У 1" ООД, У. С БГ" ЕООД, "Л. М. И" ООД, "Х. И - 1" ЕАД, "У. С" ООД, "Паркеко БГ" ООД, "Е. П. У Пауър" ЕООД, "Хаекон" ЕООД, "Месомаркет" ЕООД, "Е. Б" ЕАД, "В. Б 1" ЕООД, "В. Б 2" ЕООД, "В. Б 4" ЕООД, "Х. У 2" ООД,"АТМ България" ООД, "А. Е" ЕООД и "Пауър 3000", да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лева за всеки един от касационните жалбоподатели.

ОСЪЖДА "Ей и Ес Г. Е" ООД, "Кантилена" ЕООД, "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД, "УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД,"УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД, "УП България 26" ЕООД, "Х. У 1" ООД, У. С БГ" ЕООД, "Л. М. И" ООД, "Х. И - 1" ЕАД, "У. С" ООД, "Паркеко БГ" ООД, "Е. П. У Пауър" ЕООД, "Хаекон" ЕООД, "Месомаркет" ЕООД, "Е. Б" ЕАД, "В. Б 1" ЕООД, "В. Б 2" ЕООД, "В. Б 4" ЕООД, "Х. У 2" ООД,"АТМ България" ООД, "А. Е" ЕООД и "Пауър 3000", да заплатят на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, гр. С., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лева за всеки един от жалбоподателите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.