Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д срещу Решение № 404 от 08.03. 2017 г., постановено по административно дело № 3407/ 2015 г. на Административен съд - гр. В. (АС Варна).

Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск.

Касационният жалбоподател Димов в съдебно заседание моли за уважаване на иска, който е предявен.

О. Г дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието (ГДИН) в писмен отговор, депозиран от юркисконсулт Славова иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

Ответникът в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова намира, че съдът е обсъдил и преценил всички доказателства по делото, поради което моли съдебното решение да се остави в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

АС Варна е сезиран с искова молба, депозирана от Д.Д, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., с която се претендира съдът да осъди административният орган да извърши действието за това своевременно и периодично да предоставя на лишения от свобода дължимото вещево доволствие– обувки, дрехи, спални принадлежности, като определи и срок за това.

С обжалвания съдебен акт Решение № 404 от 08.03. 2017 г., постановено по административно дело № 3407/ 2015 г. на Административен съд - гр. В. е ОТХВЪРЛЕНО искането на Д.Д, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. да извърши действието по чл. 83, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС за предоставяне на безплатни обувки, облекло и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието.

За да достигне до този резултат АС Варна приема, че от наличните по делото писмени доказателства (вещеви ведомости и таблици за полагащото се на лишените от свобода вещево доволствие) се установява, че затворническата администрация е предоставила на ищеца дължимото такова.

Установява, че съгласно представената Вещева ведомост № 1047/ 10.10.2014 г. при постъпването си в З. [ място] на 10.10.2014 г. ищецът е получил два броя войнишко одеяло, един долен и един горен чаршаф, една възглавница, една калъфка за възглавница и един дюшек.

Посочено е, че след това при връщането му в З. [ място] на 06.03.2015 г. отново са му предоставени спални принадлежности – една възглавница и един дюшек, а предложените му одеяло, чаршаф и калъфка са отказани от лишения от свобода, което е удостоверено със саморъчно поставен от него подпис в приложената като доказателство по делото Вещева ведомост № 0004019/ 06.03.2015 година.

Според адм. съд се налага извод, че администрацията на затвора е изпълнила задължението си да предостави на ищеца спални принадлежности, като видно от Таблица № 3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода срокът на ползване на същите не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба, поради което не е налице твърдяното бездействие за изпълнение на процесното задължение.

Според адм. съд, при отсъствието на противоправно бездействие от страна на администрацията на затвора предявената искова претенция се явява недоказана, поради което следва да се отхвърли като неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Визираните в жалбата обстоятелства не представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не обуславят отмяна на обжалваното решение. Развилият се пред адм. съд процес е реализиран при спазване на процесуалните права на страните и в съответствие с предвиденото съдебно производство.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради необоснованост като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно приложимата правна уредба.

Административният съд е направил съответстващ на доказателствата по делото извод, че лишеният от свобода не е бил умишлено поставен в неблагоприятни условия, като е бил лишаван от полагащите му се вещи.

Представените от ответната страна документи удостоверяват, че той е получавал безплатни дрехи и обувки, спални принадлежности и миещи препарати.

Разпоредба на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС в предишната редакция на закона (ДВ. бр. 25/ 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) определя право на лишените от свобода - на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Според тази разпоредбата правото е безусловно, но впоследствие тази безусловност отпада.

Според посочената разпоредба в действащата редакция на закона чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС (Дв. Бр 103/ 2012 г.), лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Безплатно облекло и обувки се предоставят единствено на лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки. Последното обстоятелство подлежи на доказване, което в случая не е сторено от ищеца в настоящото производство.

Следователно в случая затворническата администрация не е имала задължение за предоставяне на безплатно облекло и обувки. Въпреки това видно от представените вещеви ведомости лицето е получило на 24.04.2015 г. и на 06.08.2015 г. вещи, чийто срок на ползване не е изтекъл към момента на подаване на иска. Последното обстоятелство се установява от Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода и Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода, съгласно които част от предоставеното на ищеца вещево доволствие е със срок на ползване съответно 1 година, а друга част – 2 години.

След като ищецът е получавал вещите, които му се полагат безплатно, а и не е доказал, че за процесния период не е разполагал със собствени обувки и облекло, за да му се предоставят безплатни, законосъобразно е било прието, че натоварените длъжностни лица не са бездействали при изпълнение на задълженията си.

Обосновано и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора в настоящото производство спрямо ГДИН да извърши действия по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС за предоставяне на обувки, облекло и спални принадлежности.

Обосновано искът е отхвърлен като неоснователен, защото бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по см. на чл. 257, ал. 1 от АПК не е установено. Напротив, установен е по безспорен начин положителният факт на извършени действия по предоставяне на вещи на лицето, съгласно действащата нормативна уредба.

Като е отхвърлил предявения иск, адм. съд е приложил точно материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404 от 08.03. 2017 г., постановено по административно дело № 3407/ 2015 г. на Административен съд - гр. В..

Решението не подлежи на обжалване.