Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

М. Г. Ш. в качеството й на [фирма], чрез адв. Н. А. обжалва решение № 1385 от 28.07.2017г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 998/2016г. в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р – 16002115004602-091-001/07.01.2016г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 186/30.03.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр. П..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно реалността на осъществените доставки. Според жалбоподателя притежанието на надлежно издадени фактури, издадените към тях касови бонове и завеждането на процесните стоки в счетоводството му, както и обичайната му търговска практика с други доставчици, са основание за признаване правото на данъчен кредит. Изложени са и доводи за противоречие на решението с практиката на СЕС, касаеща обстоятелството, че процесните доставчици по време на ревизията не са представили изисканите документи

В касационната жалба изрично е посочено, че решението не се обжалва в частта, в която е отхвърлена жалбата против отказа на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма].

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, чрез гл. юрк. П. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски за касационната инстанция. Предвид представените в хода на първоинстанционното производство доказателства, ответникът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал....