Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) срещу решение № 309 от 05.10.2016 г., постановено по адм. д. № 366/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ), в частта му, с която е отменена негова заповед № ЗЦУ-233 от 01.03.2016 г. Касаторът изп. директор на НАП поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Визира влизане в сила на обжалваната заповед поради липсата на оспорването й в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването.
Касационна жалба е подадена и от М. М. С. от [населено място] срещу частта от решение № 309 от 05.10.2016 г., с която е отхвърлено искането му по реда на чл. 256-257 АПК да се осъди ТД на НАП В. Т да извърши действието по чл. 30, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) като го допусне до работното му място и му осигури условия за изпълнение на служебните му задължения, както и в частта за разноските. Претендира, че директорът на ТД на НАП В. Т е административен орган, който съобразно чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП непосредствено организира и ръководи териториалната дирекция, поради което за него съществува задължението физически да го допусне до определеното в заповедта за назначаването му работно място в ТД на НАП В.Т.С чл. 24, ал. 2 ЗДСл за директора не съществувало задължение да изпълни неправомерната заповед по чл. 100, ал. 2 ЗДСл. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за...