Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: гр.[населено място], [адрес], чрез адв.С., срещу решение №1889/21.03.2017 г., постановено по адм. д.№11254/2016 г. по описа на Административен съд гр. С.. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22221016000889-091-001 от 03.08.2016 г. издаден от ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение №1847 от 18.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” –София.

В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, освен това постановеното решение противоречи на трайно установената практика на ВАС и СЕС.

В допълнение към касационната жалба се излагат допълнителни доводи за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Посочено е, че процесните фактури са включени в справката-декларация и дневника за покупки за данъчен период – месец декември 2015 г., а не през съответстващите на издаването им периоди. Това е направено при условията на процедурата за корекции на грешки при декларирането, поради открита счетоводна грешка. Действително правото на данъчен кредит е упражнено след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, но този срок е неприложим при извършване на корекции. Правото на корекция не се е погасило поради обстоятелството, че срокът е преклузивен. При неотразяване на документ от данъчно задълженото лице, следа то само да предприеме действия за корекция на откритата грешка, като няма задължение да уведоми данъчната администрация. В този смисъл ревизираното лице е действало съгласно изискването на закона и то веднага след като е установена счетоводната грешка.

Неправилно в решението е обвързано коригирането на декларацията по чл. 126 от ЗДДС, с прилагането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Двете разпоредби...