Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Х. Б. Г. от [населено място] против Решения на Съдийска колегия на Висш съдебен съвет приети по протокол №[номер] от 31.10.2017г., както следва: по т. 5.2., с което е оставено без уважение възражението на Х. Б. Г. - съдия в Софийски районен съд, с ранг "съдия в АС" срещу изготвената й комплексна оценка от периодично атестиране и по т. 5.4., с което на осн. чл. 206 от ЗСВ е приета комплексна оценка от атестирането „Добра” – 90 (деветдесет) точки на Х. Б. Г. - съдия в Софийски районен съд, с ранг "съдия в АС" .

Жалбоподателката твърди, че решенията са незаконосъобразни на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага подробни съображения в първоначалната жалба до съда и допълнение от дата 08.12.2017г., в следния смисъл:

Съдия Х. Г. не е съгласна с поставените й точки в частта на атестационния формуляр по общите критерии за атестиране в позиция VI, „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник - председател - констатации и цифрова оценка“, т. 1, „Правни познания и умения за прилагането им”.

Според нея СК на ВСС е възприел мотивите на КАК, които се изразяват в общо посочване на отменени актове, без да се отчита, нито да се установи количествено и качествено системна съществена грешка, съобразно текста на чл. 46, ал. 2 от Наредба №2 от 23 февруари 2017г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник – председател на съд, обн.ДВ бр. 21 от 10 март 2017г., в сила от 10.03.2017г. (тук и по – долу Наредбата).

Жалбоподателката счита, че СК на ВСС не е обсъждала възражението й в частта на атестационния формуляр в позиция VI, „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник - председател-констатации и цифрова оценка“, т. 2 „Умение за анализ на правнорелевантните факти”, независимо, че в него съдията се позовава на текстове от приложени съдебни актове, за които във формуляра се сочи, че липсват като мотиви на съда.

По отношение на възраженията в частта от атестационния формуляр по позиция VI, „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник - председател-констатации и цифрова оценка“, т. 3 ”Умение за оптимална организация на работата” също изтъква, че нито КАК, нито СК на ВСС са обсъдили възражението й.

Счита, че кадровият орган на осн. чл. 70 от Наредбата, въз основа на справките и анализи за натовареност на съдията през атестирания период от време, трябва да констатира, че съдията е била свръхнатоварена. Това се потвърждавало и от приетия от Висшия съдебен съвет (тук и по – долу ВСС) анализ по Протокол № [номер] от 02.10.2017г. на данните от системата за изчисляване натовареност на съдиите за 2016г. За 2015г. също можело да се направи сравнителен анализ. С Протокол № [номер] от 10.09.2014г. ВСС е приел анализ на натовареността на съдиите за 2013г., като е обсъдена ефективността на работата им.

В този смисъл неправилни били фактическите констатации на СК на ВСС, че натовареността на състава била голяма, но не изключително висока.

В допълнението към жалбата си съдия Х. Г. поддържа, че КАК не е обсъдила възраженията й относно спазването на законовите срокове за разглеждане на поверените й дела и изготвяне на мотивите по част от тях. Според съдия Г. липсата на утвърден и обявен механизъм от страна на ВСС, който да отчита реално положения труд и с оглед на това да осигури справедливост на оценяването, противоречи на изискването на чл. 70, ал. 5 и чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.

В този смисъл ВСС следва да обяви критериите, по които приема каква е конкретната натовареност на съдията спрямо съответните показатели. Това изискване се обуславя според съдия Х. Г. от принципите на административното право, посочени в чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от АПК.Ста колегия действа в условията на оперативна самостоятелност при вземане на обжалваните от съдията решения, но тази му дейност подлежи на съдебен контрол.

В заключение добавя, че Съдийската колегия не е обсъдила възражението й в частта на фактическите констатации във формуляра, относно специфичните критерии за атестиране, които са свързани с позиция VII, „Специфични критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател – констатации, цифрова оценка“, т. 1 „Спазване графика на провеждане на съдебните заседания”, т. 3 „Администриране на дела и жалби, подготовка на съдебното заседание”.

При така изложените твърдения жалбоподателката моли съдът да отмени оспореното от нея решения на СК на ВСС в цитираните подточки и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда.

Ответникът - Съдийска колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуалният си представител в писмено становище от 14.03.2018г. и в открито съдебно заседание счита, че оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е законосъобразно, тъй като не са налице основанията за неговата отмяна по чл. 146 от АПК.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 АПК, съгласно изискването по чл. 168, ал. 1 АПК, приема следното:

Жалбата е подадена против подлежащ на съдебно оспорване административен акт, в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.12.2016г. административният ръководител – председател на Софийски районен съд е изготвил на осн. чл. 196, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (тук и по – долу ЗСВ), предложение за извършване на периодично атестиране на Х. Б. Г., съдия при Софийски районен съд. Същото е постъпило в деловодството на ВСС на дата 29.12.2017г. с вх.№ [номер]. Съгласно кадровата справка на магистрата, периодът на атестиране е от 27.03.2012г. до 27.03.2017г.

Към тази дата - 19.12.2016г. Х. Б. Г. е съдия в Софийски районен съд с ранг „съдия в Административен съд“, има общ юридически стаж 15 години, 2 месеца и 20 дни, от които в органите на съдебната власт 13 години, 3 месеца и 12 дни.

С Решение на КАК по протокол №[номер] от заседание на 23.01.2017г. взето по т.С-40, е прието да се отложи откриването на процедурата по периодично атестиране на съдия Х. Г., до приемане на Наредбата по чл. 209б от ЗСВ.

С Решение на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висш съдебен съвет по Протокол №[номер] от 27.03.2017г., по т.С -12 е открита процедура по периодично атестиране на Х. Б. Г. съдия в Софийски районен съд, за периода 27.03.2012г. – 27.03.2017г.

С писмо изх.№ [номер] от 10.04.2017г. председателят на КАК е изискал на осн. чл. 58, ал. 1, т. 8 от Наредбата, справка за проверките по Глава трета на ЗСВ и Глава девета, Раздели I„а” и I„б” на ЗСВ.Уява се от справка на Инспектората от 20.04.2017г., че спрямо съдията не са постъпвали сигнали по Глава девета, Раздел I„б”.

Административната преписка по делото е окомплектована и с Единният формуляр (част част I, III, IV-б, VI, VII и част IX) за атестиране на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, изготвен от членове на КАК при ВСС на 24.07.2017г.

Определянето на степента от оценката в Единния формуляр е мотивирано със следните съображения:

-По част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“, т. 1 „Правни познания и умения за прилагането им“ са дадени 17 точки.

Прието е от членовете на атестационния състав, че съдия Г. познава добре материалния закон, познава и прилага задължителната съдебна практика, която следи и осмисля. Атестационният състав е мотивирал посочените точки с обстоятелството, че по четири оправдателни първоинстанционни присъди, е установена еднотипност на неправилно приложение на чл. 9, ал. 2 и чл. 93 от НК. Изводът на състава се обосновава от анализа на съдебните актове на различните въззивни състави. Поради това приема, че е налице изключението на чл. 46, ал. 2 от Наредбата. Атестационният състав е обобщил причините за отмяна на същите. Констатирано е, че до друг резултат от първоинстанционния такъв се е стигнало поради това, че въззивният съд е достигнал до различен правен извод от този на първоинстанционния съд, поради неправилно приложение на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 93, т. 9 от НК, респ. поради различна правна оценка на релевантни факти във връзка с Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1999г. на ОСНК. Съответно отменителните присъди от Софийски градски съд са потвърдени от Върховния касационен съд, по реда на инстанционния съдебен контрол. По делата, които са върнати за ново разглеждане, се установява, че изготвените мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, поради несъответствия на обвинителния акт, относно времето, мястото на извършване на престъпленията, има нарушения свързани с правата на страните. Отменените съдебни актове по делата от административно – наказателен характер са 10 % от общо обжалваните по този вид дела.

Спазват се според атестационният състав процесуалните правила гарантиращи правата на страните и възможността да се защитят. Установени са обаче пропуски в изпълнението на разпоредбите по движение на делото и изготвяне на съдебните актове. Съставът признава високата индивидуална натовареност на съдията и спрямо другите съдебни състави на СРС за атестирания период от време. Счита, че следва да се отчетат положително усилията на съдия Г. за намаляване висящността на разпределените й дела, при продължаващи високи нива на постъпления. Съдия Г. при реалната висока натовареност особено през 2013г., когато е приключила 48 дела месечно, е развивала и поддържала правните си умения. Показател за това е посоченото процентно съотношение на проверените в инстанционния контрол актове.

- По част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“, т. 2 „Умения за анализ на правнорелевантните факти“ са дадени 18 точки.

Членовете на атестационния състав намират, че като цяло актовете на съдията са мотивирани, тя притежава нужните умения за концентриране върху предмета на доказване и релевантните факти. Отчетена е високата натовареност на съдията - средно около 73 дела за разглеждане през 2013г. и 2012г., и около 57 за следващите години от процесния период на атестиране. Прието е, че тази висока натовареност обективно е предпоставка колегата да не съумява да изготви по най – добрия начин мотивите към съдебния акт. Констатираните отклонения от процесуалните предписания не са правило, а напротив личи стремеж за преодоляване.

- По част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“, т. 3 „Умение за оптимална организация на работата“ са дадени 12 точки.

Според констатациите на атестационния състав, съдия Г. има висок процент на ефективност. Не се спазват стриктно процесуалните срокове по насрочване на делата и отлагането им, както и изготвяне на мотивите към тях. Така 48% от актовете се изготвят в срок до 1 година. Няма актове с неизготвени мотиви повече от 1 година. Тъй като липсва достоверна информация за сравнителен анализ от така нар. система СИНС, съставът атестиращ съдията не е приел представените с нарочна молба за 2016г. от съдия Г. данни за индивидуалната натовареност на магистрата. За да приеме това, той се е позовал на пар. 11 от Правилата за оценка на магистратите, приети с Решение на ВСС по протокол № [номер] от 2015г. В самите правила за въвеждането им е заложено, тя да има степен на достоверност след 2018г. Прегледът на актовете направен от атестационния състав, незначителната правна сложност на делата, броят на наказателните дела решени с присъди за целия период на атестиране - 248 и резултатите от проверката на ИВСС, обективирана в съответния Акт, и решение на главния инспектор за неговото изменение, също го мотивират да приеме, тези точки.

- По част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“, т. 4 „Експедитивност и дисциплинираност“, са дадени максималните 8 точки.

Според констатациите във формуляра съдията приключва по-голям брой дела от постъпилите и се стреми да намалява висящността на състава. За периода лицето отговорно изпълнява служебните си задължения извън прякото разглеждане на делата.

- По част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“, т. 5 „Спазване на правилата за етично поведение“, атестационният състав също е определил по този критерий максималния брой 12 точки.

- По част VII „Специфични критерии за атестиране на съдия, председател, заместник – председател – констатации, цифрова оценка“ по т. 1 „Спазване на графика за съдебни заседания“, атестационният състав е определил 2 точки.

Последният е отчел отменената заповед на административния ръководител на СРС №[номер]от 04.03.2013г. от АССГ и не е формирал изводите си по този критерий въз основа на фактите изложени в заповедта. За да оцени съдия Г. с 2 точки по него, атестационният състав е посетил СРС и е проверил нохд №[номер] от 2015г., нохд № [номер] от 2014г. Отчел е забавяне на разглеждане на делата в първоначално определения час, с повече от час. К.но е, че все пак отклоненията на са съществени и са продиктувани от продължителността на графика на съдията.

- По част VII „Специфични критерии за атестиране на съдия, председател, заместник – председател – констатации, цифрова оценка“ по т. 2 „Умение за водене на съдебно заседание и съставяне протокол“, на съдията са определени максималните 7 точки.

- По част VII „Специфични критерии за атестиране на съдия, председател, заместник – председател – констатации, цифрова оценка“ по т. 3 „Администриране на дела и жалби “, подготовка за съдебно заседание“, атестационният състав приема 9 точки. За да достигне до определянето им в този размер съставът констатира, че по делата се изготвя надлежно разпореждане и има произнасяне по въпросите по чл. 254 и чл. 256 от НПК. Същите не винаги отчитат спецификата на делото, допуска се отклонение от стриктното прилагане на чл. 269 ал. 1 и ал. 2 от НПК. При проверка на делата и посещение на 22.05.2017г. е възприето, че се дава непълноценно указание по отстраняване нередовности на тъжбата по нохд № [номер] от 2016г. Проверено е и нохд №[номер] от 2010г. Мотивите са изготвени след 5 месеца, давността по делото е изтекла на 12.05.2012 г. Действията на съдията по администриране на делото са били навременни и не са станали причина за изтеклата давност.

- По част VII „Специфични критерии за атестиране на съдия, председател, заместник – председател – констатации, цифрова оценка“ по т. 4 „Брой необжалвани от подлежащите на обжалване съдебни актове, потвърдените обжалвани съдебни актове, отменени или обезсилени съдебни актове, изцяло или частично и основанията за това“, на магистрата са поставени 5 точки.

При заявена в атестационния формуляр - част IV-б липса на техническа възможност за изготвяне и представяне на информация за броя на подлежащите на обжалване и броя на реално обжалваните дела, конкретните данни са само относно реалния брой потвърдени, отменени или изменени актове. Установява се, че при съпоставка на данните по т. 3 от ЕФ от общо постановени присъди – 248 бр., 44 броя или 17 % са изцяло отменени, 75 броя или 30 % са потвърдени и 23 броя или 9% са изменени.

В заключение се посочва като мотив за предложение на комплексна оценка от 90 точки, следното:

Съдия Г. познава добре материалния закон, обективните елементи и квалифициращите признаци на престъпните състави, формите на вината. Съблюдава и прилага задължителната съдебна практика, на която се позовава. Всеки казус се разглежда с нужното внимание и задълбоченост, съобразно фактите по него. Не се подхожда формално, независимо от еднотипността на част от делата, а се обсъжда както с оглед събрания доказателствен материал, така и предвид житейските особености на конкретния случай. Добре разграничава отделните състави при сходни правни белези и се ориентира правилно в приложимите към фактите материалноправни норми. При висока натовареност спрямо постъпили, така и по отношение на разгледаните дела, се стреми да намалява висящността. Тя е със 105% на разгледани спрямо постъпили. Насрочването и отлагането на делата, както и почти половината от изготвените мотиви се извършва при неспазване на процесуалните срокове, но делата се придвижват ритмично, а актовете се изготвят в рамките на от 3 до 6 месеца, като няма неизготвени такива над една година. Атестационният състав прави обоснован извод, че атестираният съдия се отнася отговорно към служебните си задължения и в рамките на възможното полага усилия да постигне добра организация на работата си. Съдия Г. спазва правилата за етично поведение на българските магистрати.

За установяване на последното обстоятелство по делото е приобщено становище на Комисията по професионална етика към Софийски районен съд. Съгласно него поведението на съдия Г. покрива стандартите, въведени в Кодекса за етично поведение на магистратите. Също така по справка на началник отдел „Деловодно обслужване на ВСС” към 01.01.2017г. спрямо съдия Х. Г. няма постъпили сигнали по Закон за предотвратяване конфликт на интереси. Имало е постъпил сигнал против работата й, по което е взето становището на Комисия по професионална етика при СГС от 18.07.2016г. От последното се установява, че конкретно по приетия сигнал срещу действия на съдия Г. при разглеждане на наказателно дело, не е установено наличието на допуснато нарушение на правилата на Кодекса на етично поведение на магистратите.

За част от периода на атестиране е била извършена комплексна планова проверка от Инспектората към Висш съдебен съвет (тук и по – долу ИВСС) на Софийски районен съд, с обхват на проверката 01.01.2012г. – 31.12.2013г. По делото се представя и съдът е приел като писмено доказателства Акт с резултати от извършена проверка на СРС съгласно заповеди № [номер] и № [номер] от 02.04.2015г. на Главния инспектор (представен в заверено от страната копие на лист 855 и сл. от делото). Според акта съдия Г. за проверявания период, има поверен 115 наказателен състав. В тази си част актът съдържа констатации относно образуване, движение и приключване по делата на съдия Г.. Видно е от доклада, че за 2012г. на състава са разпределени за разглеждане 564 дела, а са останали несвършени в началото на отчетния период – 292 броя дела. Общият брой за разглеждане дела през 2012г. е бил 856, а през годината са свършени 534 дела. През 2013г. на състава са разпределени 553 дела, а останалите несвършени в началото на отчетния период са 322 броя дела. Общият брой за разглеждане дела през 2013г. е бил 875 дела, от които свършени 571 броя. По време на проверката са били проверени деловодните книги относно тяхното редовно оформяне и съдържание. Фактическите констатации в Акта са обсъдени и от атестационния състав, извършил периодичното атестиране на съдия Г.. Те не се разминават с установеното в Акта, че по част от делата за 2012г. съдебните актове са изготвени извън сроковете по чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 от НПК. В табличен вид са посочени забавените дела от 1 до 7 месеца, които са 265 на брой. За 2013г. се съдържат същите фактически констатации на проверяващия екип от ИВСС, като делата с неспазени процесуални срокове по чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 от НПК, са 233 броя. В Акта на ИВСС по т. 3.3. относно констатациите за съдия Г. изрично се сочи, че дори и с оглед натовареността на СРС това забавяне се явява нарушение на чл. 22 от НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

С. А на ИВСС е било подадено възражение с вх.№ [номер]/14 от 13.07.2015г., като по същото е било постановено решение на Главния инспектор, за което обстоятелство вкл. и решението е уведомена и съдия Г. на 17.09.2015г. Видно от решението на Главния инспектор, основателно е било възражението на съдията по т. 2, като с него е изменена таблицата на фактическите констатации за 2013г. и в заключение не е констатирана забава по три от делата: нахд № [номер] от 2012г. по описа на СРС, чнд № [номер] от 2013г. по описа на СРС, нахд № [номер] от 2013г. по описа на СРС.

Изискана е била справка от СРС (лист 123 и сл. от делото) за свършените дела за периода от 01.03.2012г. до 28.02.2017г. Справката съдържа данни поотделно за съответните години за периода на атестиране, какъв е бил броят на прекратените дела, решени с присъда и със споразумение, както и делата прехвърлени с отвод от друг състав.

Съдия Х. Г. е отправила на осн. чл. 20, ал. 4 от Правилата за оценка натовареността на съдиите приети с решение на ВСС, искане с вх.№ [номер] от 24.04.2017г. до Софийски районен съд да й се изготви справка за индивидуалната й натовареност. Видно от доклад на системния администратор на СРС изх.№ [номер] от 14.07.2017г. натовареността на съдия Г. за 2016г. за разглежданите дела е 246, 44 при отчитане и редуциране на индексите на останалите несвършени дела в 2016г. от предходни години. Към писмото на системния администратор е приложена справката от деловодителя на 115 състав и справка от системния администратор, със съответния коефициент за всяко едно от делата. Справката сочеща на коефициент на натовареност на съдията не е възприета от атестационния състав, поради липса на достоверност на данните от СИНС.

В хода на процедурата по атестиране административният ръководител на СРС с писмо вх.№ [номер] от 30.06.2017г. до СК на ВСС е изпратил поисканите от Комисията писмени документи – частите от Единния формуляр за атестиране, справка за ползвания отпуск от лицето, 3 броя влезли в сила съдебни актове и резултатите от инстанционния контрол, влезли в сила съдебни актове, ведно с резултатите от него, копия на всички отменени актове, данни за наличие на поощрения и наказания на магистрата.

За периода на атестиране със заповед № [номер] от 20.03.2017г. на съдията е обърнато внимание във връзка с организацията и движението на посочени в заповедта наказателни дела. С Решение № [номер] от 11.11.2013г. по адм. д.№ [номер] от 2013г. по описа на Административен съд София - град, 36 състав, съдът е отменил представената и по настоящото дело заповед № [номер] от 04.03.2013г., с която Административният ръководител на СРС е обърнал внимание на съдия Г. относно допуснато нарушение на организацията на работа на съдията. Първоинстанционното съдебно решение на АССГ е било оставено в сила с Решение №[номер] от 18.03.2014г. постановено по адм. д.№ [номер] от 2014г. на Върховен административен съд, шесто отделение.

С молба по преписката към ВСС вх.№ [номер] от 18.07.2017г. жалбоподателката представя на КАК справка за дейността на Софийски районен съд, Наказателно отделение за периода 2012г. - 01.02.2017г. вкл. От нея се установяват постъпилите на 115 състав с титуляр съдия Х. Г. дела по година и по месеци, останали несвършени от предходната година дела, решените дела, вкл. и чрез постигнато споразумение и процесуалните срокове, в които актовете са били изготвяни.

Съгласно извлечение от Протокол № [номер]/24.07.2017г. от заседанието на КАК, комисията е провела периодично атестиране на съдия Х. Г. и е взела решение да определи комплексна оценка на магистрата „добра” – 90 (деветдесет) точки.

Съдия Х. Г. на осн. чл. 205 от ЗСВ депозира възражение пред ВСС с вх.№ [номер] от 18.08.2017г. срещу Решение на КАК към СК на ВСС от дата 24.07.2017г., с което е определена комплексна оценка „добра ” и 90 (деветдесет) точки при проведеното периодично атестиране.

Към възражението си съдия Х. Г. прилага заповед №[номер] от 20.01.2017г. за спиране разпределението на дела на съдебните състави от наказателно отделение на СРС, считано от 23.01.2017г., график на съдебните заседание за 2012г.-2015г., извлечение от Акт на Инспектората към Висш съдебен съвет за резултатите от проверката за 2012г. и 2013г.

Съдия Х. Г. е подписала на дата 09.08.2017г. част X (формулярът изготвен съгласно Решение по протокол №[номер] от 24.07.2017г., т.С-17) окончателното предложение за комплексна оценка на Комисията по атестирането и конкурсите и е отбелязала, че има възражение.

Видно е от извлечение от Протокол № [номер] от заседание на КАК на ВСС, проведено 16.10.2017г., че комисията е решила по т.В-1, да предложи на СК на ВСС да изслуша съдия Х. Г. по подадено от нея възражение срещу изготвената й комплексна оценка.

Жалбоподателката е надлежно уведомена с писмо от 24.10.2017г., че на осн. чл. 205, ал. 2 от ЗСВ ще бъде изслушана от СК на ВСС на заседание, насрочено за 31.10.2017г. от 12, 00 часа.

Съдът е приел като писмено доказателство заверен препис от пълния стенографски протокол от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.10.2017г. Видно от същия по т. 5 от дневния ред от заседанието, съдия Х. Г. е изслушана от членовете на СК на ВСС, във връзка с подаденото от нея възражение срещу проведено периодично атестиране и определената от КАК оценка. Според пълният стенографски протокол на жалбоподателката са задавани въпроси от членовете на СК във връзка с релевираните от нея доводи във възражението по чл. 205 от ЗСВ.

За установяване натовареността на органите на съдебната власт административната преписка е окомплектована с Анализ на натовареността през 2013г. касаещ съдилищата. Същият е приет с решение на ВСС по Протокол № [номер] от 17.04.2014г. В допълнение на анализа, което е прието с Решение на ВСС от 17 април 2014г., са посочени именно критериите, по които се отчита степента на натовареност в съдилищата съгласно правомощието на ВСС по чл. 30, т. 9 от ЗСВ, тогава ред. ДВ бр. 1 от 2011г.

Видно от това допълнение за периода 2011г. - 2014г. Софийският районен съд е бил свръхнатоварен съд по критериите: брой дела за разглеждане и брой свършени дела.

Към преписката е приобщен Анализ на данните, събирани чрез системата за изчисляване натовареността на съдиите от септември 2017г. Последният е изграден на база Правилата за оценка на натовареността на съдиите, приети от ВСС и влезли в сила от 01.04.2016г. По т. 4 от този анализ се констатира, че за анализ на натовареността на свръх натоварените съдилища, е необходимо да се направи оценка на общата картина на натовареност на съдилищата – индивидуалната натовареност на всеки съдия и дела на свръх натоварените съдилища, анализ на разпределението на делата, за да се определи каква е тежестта на различни групи в натоварването на съдиите от съответния съд и отделение.

С молба по делото от 02.03.2018г. жалбоподателката прави допълнителни доказателствени искания – събиране на писмени доказателства от СРС чрез издаване на съдебно удостоверение, да се представи решение на СК на ВСС относно искане от 14.12.2017г. на Общото събрание на съдиите от СРС, пълния стенографски протокол от заседание на СК на ВСС от заседание на 27.02.2018г., в частта относно възражение на съдия на лист 11 от протокол №[номер] от 05.02.2018г. на заседание на КАК. Към молбата от 02.03.2018г. съдия Г. прилага искането на ОС на СРС от 14.12.2017г. във връзка с правилното изчисляване натовареността на съдиите от СРС. По делото се представя незаверено копие от Протокол № [номер] от 05.02.2018г. вкл. и пълен стенографски протокол от заседание на СК на ВСС от 27.02.2018г. относно разискванията при периодичното атестиране на съдия Л. от СРС. Във връзка с доказателствените искания на жалбоподателката с молба по делото от 12.03.2018г., ответникът депозира извлечение от Протокол №[номер] от заседание на комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика” към СК на ВСС, с приложени към него заверени копия на писмо, извадка от протокол и решение на ОС на СРС. Според същите искането на съдиите от СРС за приемане на критерии за разумен срок по чл. 127 от ГПК, чл. 13 от ГПК и чл. 22 от НПК за всяка една от петте категории съдии, определени в Правилата, се отлага с решение по Протокол №[номер] от 07.03.2018г. от заседание на Комисията.

Съдът прие като писмено доказателство справка от 12.03.2018г. изготвена от статистик при СРС и представена от жалбоподателя. От същата се установява, че за периода от 03.2012г. до 03.2017г. в наказателно отделение на Софийски районен съд са постановени 118 930 броя актове, от тях потвърдени са 13 848 или 12 %, отменени са 4900 или 4% и са изменени 1200 или 1% от общо постановените актове.

Предмет на обжалване по делото са Решенията на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет взети по Протокол №[номер] от заседание проведено на 31.10.2017г. по т. 5.2, с което се оставя без уважение възражението на Х. Б. Г. – съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в АС” и по т. 5.4, с което на осн. чл. 206 от ЗСВ, й e определена комплексна оценка от атестирането „Добра” 90 (деветдесет) точки.

Решенията са приети във връзка с постъпило от съдията възражение, поради което КАК е предложила на СК на ВСС и на осн. чл. 205, ал. 2 от ЗСВ да бъде изслушан.

О. Р от съдия Х. Г. по т. 5.2 и 5.4 от Протокол № [номер] от заседание на СК на ВСС от 31.10.2017г. са издадени от компетентен орган, тъй като са приети на основание правомощията, които има Висшия съдебен съвет. Налице е кворум и мнозинство при гласуване на обжалваните по делото решения. Същите са постановени в писмена форма и съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Не е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК за посочване на реда и срока за обжалване на решенията, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването им, тъй като не е оказало влияние върху съдържанието на акта. Правото на засегнатото лице да обжалва решенията пред съда е упражнено надлежно и в срок.

На осн. чл. 34, ал. 3 от ЗСВ съществува задължение за решенията на СК на ВСС да се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението. В случая съдът намира, че обжалваният административен акт в двете точки - т. 5.2. и т. 5.4 съдържа мотиви по смисъла на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, поради което е спазено и изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Видно от приложения по делото пълен стенографски протокол от дата 31.102017г. са изложени съображенията на членовете на СК на ВСС, дебатите по разискванията относно общите и специфични критерии, по които е атестиран съдията. В хода на изслушването съдия Г. е заявила, че при събеседването с членовете на атестационния състав е била уведомена, че не се предвижда обсъждане (или събеседване) конкретно за основанията за отмяна на актовете. Съдия Г. е посочила в хода на изслушването пред СК на ВСС, че обсъждането, което е провела със състава е описано и от нея, и от докладчика във формуляра. Там тя не е посочила конкретни възражения. На зададен въпрос от госпожа А. Д. дали има изградена практика в Софийски районен съд, след отмяна на съответните актове при инстанционния контрол, делата да бъдат докладвани на съдия Г., последната е отговорила, че има такава практика в съда, но тя не е без изключения. Съдията изтъква, че има на разположение само актовете, които е представила на атестационния състав. Уточнява и, че има практика в СРС актовете след инстационния контрол да се докладват на съдията, с цел избягване на грешки в следващи съдебни актове. Предмет на обсъждане от СК на ВСС е била способността на съдия Г. да се справя с администриране на делата. На зададен въпрос от госпожа О. К относно висящността на състава съдия Х. Г. изтъква, че той е достигнал до 300 дела, поради сериозни проблеми в работата на деловодителя на състава. За последното обстоятелство съдия Г. сочи, че е сигнализирала Инспектората към ВСС.

Оспорените решенията са постановени в съответствие с административнопроизводствените правила, включително със специфичните процесуални правила при провеждане на атестирането, предвидени в Наредбата. От жалбоподателката е декларирана липсата на основания за отводи от членовете на КАК, осигуряване на възможност за искане на отводи на членовете на Комисията. Атестираният магистрат е запознат с резултатите от периодичното атестиране, за което същата саморъчно е подписала данните в част X от единния формуляр за оценка.

Атестирането на жалбаподателката за периода 27.03.2012г. –27.03.2017г. е извършено на основание разпоредбите на Наредба №2 от 23 февруари 2017г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник – председател на съд, обн.ДВ бр. 21 от 10 март 2017г., в сила от 10.03.2017г. (тук и по – долу Наредбата), защото решението на помощния орган – КАК за откриване процедура по периодичното й атестиране, е взето след дата 10.03.2017г.

Съдийската колегия е установила всички релевантни факти и обстоятелства за случая, включително във връзка с конкретните оплаквания и доводи, направени от атестирания магистрат в писменото му възражение. Жалбоподателката е била изслушана на заседанието на ВСС, проведено на 31.10.2017г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не е уважила възражението й, провела е периодично атестиране, приела е комплексна оценка на съдия Х. Г. в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 205 ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

При вземане на обжалваните по делото Решения по т. 5.2 и т. 5.4 от Протокол №[номер] от 31.10.2017г. настоящият съдебен състав счита, че СК на ВСС не е нарушила и чл. 6 от Наредбата, според който атестирането гарантира професионално самоусъвършенствуване, основано на принципите на законност, равнопоставеност, обективност и прозрачност. Съдия Х. Г. не е третирана по различен начин от съдия Е. Л., за чието изслушване пред Съдийската колегия на Висш съдебен съвет по нейно искане се представи пълния стенографски протокол от дата 27.02.2018г. Този извод се формира след анализ на съдържанието пълния стенографски протокол от изслушването на съдия Г. на 31.10.2017г. и от дата 27.02.2018г. на съдия Л..

От обсъдените в настоящото изложение писмени доказателства поотделно и в съвкупност, се установява, че с молба по преписката към ВСС вх.№ [номер] от 18.07.2017г. жалбоподателката представя на КАК справка за дейността Софийски районен съд, Наказателно отделение за периода 2012г. - 01.02.2017г. вкл. От нея се установяват постъпилите на 115 състав с титуляр съдия Х. Г. дела по години и по месеци, останали несвършени от предходната година дела, решените дела, вкл. и чрез постигнато споразумение и процесуалните срокове, в които актовете са били изготвяни. От административният секретар на съда и въз основа на данните в деловодството на 115 състав се изготвя справка за дейността на състава за 2016г. и коефициентите на натовареност на съдия Г.. Последната не е ценена от КАК поради липса на критерии за нейната достоверност. Анализът, които е приет през 2014г. от Висшия съдебен съвет посочва, че за периода на 2012г. и 2013г. Софийски районен съд е свръхнатоварен по посочените в анализа критерии. На този анализ атестационният състав формира и своите фактически констатации в оспорената части на ЕАФ. Поради това неоснователно се явява възражението на жалбоподателката обективирано и в допълнение към жалбата от 08.12.2017г., че КАК с изготвеното решение и определената комплексна оценка е нарушила и чл. 7 от Наредбата. Видно от представените и обсъдени по – горе доказателства в процеса на атестиране на съдията, вкл. и в заседанието на 31.10.2017г., не са нарушени нейни основни права и независимостта й. Лицето е реализирано законоустановеното си право да бъде изслушано пред Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, изложило е логически и аргументирано своите твърдения, защо счита, че поставената комплексна оценка е занижена, а от своя страна на проведеното заседание на СК е имало разисквания относно процедурата на събеседване със съдията от членовете на КАК. Обжалваното решение е взето с необходимото мнозинство при формиран кворум. След проведените разисквания и дебати „за” първия вариант - оставя без уважение възражението, приема комплексна оценка „добра ”, 90 точки, са гласували 11 души, „против” – 1, с което е спазено императивното изискване на нормата на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ,

Материалноправният спор е съсредоточен върху законосъобразното определяне на точките по всеки показател. Атестирането на съдията е проведено въз основа на общи и специфични критерии, така както е разписано в чл. 11, ал. 2 от Наредбата.

Жалбопадателката възразява срещу определената й оценка от периодичното атестиране с твърдения, че са налице отклонения в изискванията на чл. 46 от Наредбата, тъй като са отчетени негативни резултати от работата на атестирания съдия, след анализа само на крайният резултат от инстанционния контрол. Настоящата съдебна инстанция намира това възражение за неоснователно. Видно е от анализ на възражението на жалбоподателката направен от КАК (лист 31 и сл. от делото), че Комисията е оценила качеството на работа на магистрата, като го е съобразила с обстоятелствата, че при проверка на постановените оправдателни присъди по дела от общ характер, различни въззивни състави са отменяли същите, поради неправилно приложение на чл. 9, ал. 2 и чл. 93 т. 9 от НК. Атестационният състав приема с основание, че е налице изключението по чл. 46, ал. 2 от Наредбата, т. с., че се касае за известна системност в пропуските по оценъчната дейност за приложението на тези текстове от НК. В същото време от атестационният състав не са били установени актове, отменени от въззивната инстанция, по които след това със задължителна съдебна практика да е въведено задължително прилагане на нормата, в посоката, в която първоинстанционният съд я е приложил. Отменените по чл. 343в от НК актове, не са на основание различно разбиране на въззивния съд, досежно легитимността на връчването по чл. 58 от ЗАНН и значението му за с съставомерността на деянието, поради други пропуски на съдията и конкретно липса на мотиви.

В процеса на периодично атестиране атестационният състав има единствено правомощие да оцени качеството на работата на съдията чрез анализ на фактите, установени в рамките на инстанционния съдебен контрол. Той няма правомощие да се позовава в рамките на атестирането, на практика или теория по приложението на закона, каквато не е посочена в съдебните актове от инстанционния контрол. Видно от приетите и обсъдени доказателства по делото, ценени поотделно и в своята съвкупност, това изискване на ЗСВ и Наредбата е спазено при атестирането на съдия Г..

Жалбоподтелката не е съгласна с констатациите на членовете на КАК извършили събеседването с нея на 22.05.2017г. относно начина на насрочване на делата – част III „Проверени дела, посетени съдебни заседания, събеседвания, използвана и достоверна писмена информация”.

От приложения по делото формуляр се установява, че на дата 22.05.2017г. със съдия Г. е проведено събеседване с двама от членовете на КАК. Формирани са впечатления относно администрирането и насрочването на новообразуваните дела и разпределените от системата за случайно разпределение. Установено е, че проверените дела се насрочват срочно по чл. 252 от НПК, но се създават предпоставки за продължителен период на разглеждане на самото дело. При събеседването на 18 и 19 юли 2017г. са обсъдени проблемите свързани с неравномерното разпределение на делата, причините за насрочване на делата извън законоустановените срокове по НПК. Написаните в едномесечен срок актове са тези, по които присъдата се произнася в зала, от производствата по мерки, по ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), по УБДХ. За останалите актове изписването става постепенно, като съдията е посочил, че средно времето от постановяване на акта до предаване на мотивите е около половин година. Жалбоподателката твърди, че причина за продължителните срокове при разглеждане на делата е, че съставът разглежда дела по брой над средния за отделението. За атестирания период и видно от представените от жалбоподателката справки за дейността на НО, постъпленията на състава годишно и по месеци отговорят на средния брой дела, които получават съдиите от НО на СРС. Обстоятелството, че от 23.01.2017г. със заповед на административният ръководител на СРС са спрени от разпределение съдебни състави, измежду които не е състава на съдия Г., не променя горния извод на КАК, че причина за продължителното разглеждане на поверените й дела, не е индивидуалната натовареност на съдията.

Критерият по т. 1 „Правни познания и умения за прилагането им” на част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“, е въведен в чл. 198, ал. 1 т. 1 от ЗСВ, а качествените и количествените показатели за атестирането са уредени в чл. 198, ал. 2 от ЗСВ. Критерият има нормативна обосновка и в чл. 13 от Наредбата. Според последната разпоредба, атестационният състав следва да анализира задълбоченото опознаване на правното явление, съчетано с абстрактно юридическо мислене за разкриване на действителния смисъл на приложимата правна норма и относимостта й към юридическите факти. Показателите за оценяване по общия критерий са посочени в чл. 30 – познаване и прилагане на материалния закон, основания за отмяна, изменение или потвърждаване на съдебните актове, способност за прилагане на процесуалните закони. Атестационният състав аргументирано и мотивирано е изложил съображения за степента на познаване на нормативната уредба от страна на атестирания магистрат. В чл. 45 от Наредбата и чл. 46 от нея са въведени методи на атестиране:количествено оценяване на работата на съдията и оценка на качеството на работа на съдията. Отчетена е натовареността на атестирания съдия, която според атестационния формуляр се е движила от по – висока спрямо средната за отделението особено през 2013г., към по – ниска през 2016г. и 2017г. В обобщен вид тя съставлява 41, 22. Установява се също, че от разгледаните пред атестационния период 2626 бр. дела свършени са 2473 броя. Към края на атестирания период - 27.03.2017г. възможните актове за обжалване са били 2396 бройки. Съставът на КАК е изчислил съотношението постановени и отменени актове на съдията, анализирани са и са съпоставени основанията за отмяна, на постановените съдебни актове. Поради това следва да се приеме, че атестирането на съдия Г. по този показател е извършено чрез количествено оценяване на работата въз основа на статистически данни и тяхното съпоставяне, и сравняване с качеството на работата.

В случая е предоставена статистическа информация по чл. 45, ал. 2 от Наредбата, като са взети предвид, сферата на правораздаване на съдията. Изпълнено е условието на чл. 47 от Наредба за формиране на оценка на работата й. С оглед процентът на отменяемост на съдебните актове и натовареността на съдията съобразно достоверните статистически данни приети като такива от атестационния състав, основателно е намалена оценката, по критерия "Правни познания и умението за прилагането им“ с 3 точки. На съдия Г. са дадени 17 точки. Съображенията на КАК правилно са възприети и от СК на ВСС.

По отношение на възражението по част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“ по позиция по т. 2 „Умение и анализ на правнорелевантните факти”, критерият е въведен в чл. 198, ал. 2, т. 2 от ЗСВ. Съгласно него при атестирането се вземат предвид качествените и количествените показатели по ал. 2, т. 1 – т. 3. Показателите за оценяване по този общ критерий са посочени и в чл. 31 от Наредбата. Най – общо те се свързват с разбираемо и обосновано мотивиране на актовете, правилна и законосъобразна оценка на относимите факти, изчерпателно обсъждане на спорните въпроси, конкретност, логичност и последователност при мотивиране на актовете, умение за използване на ясен и професионален език.

Атестационният състав е прегледал на случаен принцип дела на съдия Г. и е констатирал, че като цяло актовете на жалбоподателката се мотивират добре. Съдия Г. притежава нужните умения за концентриране върху предмета на доказване като възраженията и доводите на страните се обсъждат аргументирано. Според КАК атестираният съдия притежава много добри умения да систематизира относимите факти. Има известна повтаряемост на пропуските на съдия Г., в спазване изискванията на чл. 305 от НПК.

Атестационният състав е извършил непосредствено наблюдение чрез цялостна проверка на конкретни дела - образуване, движение, приключване и качеството на постановените актове, по които е работил атестирания съдия. По този начин при формиране на крайната оценка съставът е спазил чл. 48, ал. 1 от Наредбата.

Във формуляра са цитирани конкретни проверявани дела – напр. нчхд [номер] от 2012г., 13259 от 2012г., нохд № [номер] от 2012г., като за тях се приема, че имат неясни мотиви.

Настоящата съдебна инстанция счита, че дори и да се приеме за основателно възражението на жалбоподателката, че относно тези съдебни актове има изложени достатъчно съображения, които да обосноват крайния съдебен акт, то това не се отразява на поставената цифрово оценка на съдията, тъй като предмет на оценката на качеството на работата на съдията не е неговата оценъчна дейност относно фактите по делото, последната е предмет на съдебен контрол, а способността да анализира правноребевантните факти по делото.

В случая тази способност е анализирана правилно от КАК и участва положително в поставената обща оценка на съдия Г.. Качественото оценяване на работата на атестирания, извършено от атестационният състав по този критерий, обосновава съразмерното намаляване на цифровата оценка от 20 точки на 18 точки. Поради това и с оглед изложените по – горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че възраженията направени в допълнение към жалба от 08.12.2017г. и в писмените бележки по делото от 26.03.2018г. по отношение на поставената на съдия Г. оценка по този критерий, също са неоснователни.

Жалбоподателката възразява по част VI „Общи критерии за атестиране на съдия, председател и заместник – председател, констатации, цифрова оценка“ по позиция по т. 3 „Умения за оптимална организация на работата”. Този общ критерий е нормативно установен в чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и чл. 32 от Наредбата. Показателите за оценяване са: брой и вид на преписките и делата, спазване на процесуалните срокове, срочност по произнасяне на съдебните актове в закрити заседания, обща натовареност на съответния съдебен район, както и натовареността на атестирания съдия в сравнение с другите съдии от същия орган на съдебна власт.

В случая не е спорно по делото, че съдия Г. е приключила над 94% от разгледаните дела и 105 % спрямо новопостъпилите дела, което сочи на една стройна и последователна организация на работата й. Доколкото от обсъдения по – горе анализ на съдилищата от 2014г. се установява, че СРС е свръхнатоварен съд, то това важи и за работата на съдия Г.. Този извод на съда се потвърждава и от представените справки в хода на делото и тези в открито съдебно заседание на 14.03.2018г. Действително съдията е разгледала дела над средния брой за наказателното отделение на СРС, вкл. и за 2016г.

Видно от представения в открито съдебно заседание на 14.03.2018г. документ - извлечение от Протокол №[номер] от заседание на „Комисия съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към СК на ВСС от 07.03.2018г., е отложено разглеждането на точката, свързана с достоверност на данните от Системата за изчисляване натовареността на съдиите (СИНС). Независимо, че ВСС не може да се позове на тези данни, от статистическите тава представени по делото, с основание може да се заключи, че магистратът работи в условия на свръхнатовареност.

Сравнението се прави и относно общия брой на разглеждани актове и обжалвани актове в наказателното отделение на СРС, по представен от жалбоподателката писмен документ в същото открито съдебно заседание по делото.

Съдът като анализира атестационния формуляр в оспорената част намира, че на съдия Г. са отнети точки от общия максимален брой, зарази пропуски в организация на работата, като е отчетена и нейната натовареност. От съображенията на атестационния състав е видно, че на съдията е признато едно добро изпълнение на работата, изразено е положително отношение към нейното качество. Все пак е отчетено от КАК и при обсъждането на възражението на съдия Г. в заседание на 31.10.2017г., че тя през 2010г. когато е станала титуляр на 115 състав, той е бил нов. Според съдия Г. причините за констатираната от КАК висящност на състава били в работата на деловодителя на състава, за което бил информиран и ИВСС. Последният довод не се споделя от настоящия съдебен състав.

Правилно е отчетено обстоятелството, че понастоящем все още няма достоверна информация за сравнителен анализ от така нар. система СИНС.З при определяне на точките по този критерий атестационният състав е взел предвид натовареността на съдията спрямо общата натовареност на наказателното отделение на СРС, сравнена с останалите съдии в отделението. Това е сторено именно с оглед статистика, с която е разполагала КАК относно постановените и разпределени преписки и дела на съдия Г.. В съответствие с доказателствата по делото е изводът и съответно решението на СК на ВСС за поставена комплексна оценка, че неспазването на законовите срокове по чл. 252 от НПК и ненаписването на актовете в срока по чл. 308 от НПК, в голяма степен се дължи и на плътното заседаване на състава два дни в седмицата. При оценка на факта, че сроковете обективно не се спазват, са взети предвид високият брой на разгледани дела и времето за тяхното проучване и насрочване, работа с деловодители и секретари. Но причините за неспазване на сроковете по чл. 252 от НПК не са само обективни, тъй като постановените актове от съдията, вкл. и отменените, не разкриват значителна правна и фактическа сложност, с решение или с присъда са приключили не голям брой дела за целия период на атестиране - 248 бр. Поради това и отчитайки констатациите на ИВСС е определена именно оценка от 12 точки на съдията, като са й отнети три точки от максималните 15.

След детайлна проверка натовареността на съдията правилно е извършено оценяването на съдия Г. и по този критерий.

Жалбоподателката е възразила и по същество обжалва процесните решения в относно част VII „Специфични критерии за атестиране на съдия, председател, заместник – председател – констатации, цифрова оценка“ т. 1 ”Спазване на графика за провеждане на съдебни заседания”. Този критерий е нормативно установен в чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл. 35 т. 1 – т. 3 от Наредбата. Най – общо той се изразява в анализиране на уменията на атестирания за целенасочено разпределение и оптимална организация на работата му. При обсъждането по този критерий съдът намира, че атестационният състав при поставяне на съответния брой точки, е отчел обстоятелството, че заповедта на председателя на СРС е отменена с влязъл в сила съдебен акт от АССГ, потвърден с решение на ВАС. Доколкото фактически са били проверени дела и как се спазва графика за провеждането им, атестационният състав е констатирал известно забавяне, отчел е обективните причини за това – високата натовареност на състава. При конкретно установените факти след посещението на съдебните заседания, атестационният състав с основание е приел, че по този специфичен критерий магистратът следва да се оцени с 2 точки, като е отнета една точка от максималния брой от 3 точки.

Жалбоподателката оспорва пред съда и констатациите в част VII „Специфични критерии за атестиране на съдия, председател, заместник – председател – констатации, цифрова оценка“ т. 3 „Администриране на делата и подготовка за съдебно заседание“, нормативно уреден в чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. В случая за да достигне до определяне на посочения брой точки в ЕАФ, атестационният състав проверява на случаен принцип нахд №[номер] от 2016г. С оглед проверката, която е извършена и сторения във формуляра анализ за това, следва да се приеме, че не е нарушен чл. 67 ал. 1 от Наредбата относно обобщените констатации по този критерий. Правилно е заключено с оглед на тези обобщени констатации, че съдията не следва да допуска отклонение от стриктното прилагане на чл. 269, ал. 1 от НПК и чл. 378 от НПК.

Отчетена е добрата работа на съдията и по този специфичен критерий са поставени 9 точки, като е отнета само една точка от максималния брой от 10 точки.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че атестирането на съдия Г. е извършено в съответствие с материалния закон, при спазване на общите критерии по чл. 198, ал. 1 от ЗСВ, на специфичните критерии по чл. 199, ал. 1 от ЗСВ и цитираните текстове от Наредбата, съобразно показателите посочени в чл. 198, ал. 2 от ЗСВ.

Установените фактически обстоятелства във връзка с администрирането и приключването на делата не позволяват да се приеме за констатирано "много добро изпълнение на работата" и съответно да се формира степен на комплексна оценка "много добра", По принцип "много добро изпълнение на работата" означава, че атестираният магистрат системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, и притежава отлична квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност по чл. 163 от ЗСВ. Поставената степен на комплексна оценка "добра" е съобразена с констатираното ниво на изпълнение на работата, което е съответно на длъжността и означава, че атестираният съдия в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си и съобразно изискванията за длъжността, без да ги надхвърля, притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност. Степента на положителната комплексна оценка е определена от СК на ВСС в законово очертаните рамки на оперативната му самостоятелност без данни за превратно упражняване на правомощия. Резултатите от проведеното атестиране съдържат обективна оценка на професионалните и деловите качества на съдия Х. Г., за периода на атестирането.

Предвид гореизложеното, подадената жалба срещу обжалваните решения на СК на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Б. Г. от [населено място] против Решения на Съдийска колегия на Висш съдебен съвет приети по протокол №[номер] от 31.10.2017г., както следва: по т. 5.2., с което е оставено без уважение възражението на Х. Б. Г. - съдия в Софийски районен съд, с ранг "съдия в АС" срещу изготвената й комплексна оценка от периодично атестиране и по т. 5.4., с което на осн. чл. 206 от ЗСВ е приета комплексна оценка от атестирането „Добра” – 90 (деветдесет) точки на Х. Б. Г. - съдия в Софийски районен съд, с ранг "съдия в АС" .

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.