Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Х. Х., чрез пълномощник по делото адв. Ц. Ц., против решение № 141 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 53/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС – Плевен), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 316з-3698/29.12.2015 г., издадена от началника на отдел „Разследване” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – [населено място] (ОДМВР – [населено място]). С последната на касатора е било наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед № 316з-3698/29.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба – началникът на отдел „Разследване” при ОДМВР – [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение АС – Плевен е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Х. Х....