Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.

Образувано е по касационна жалба, подадена от дирекция „Инспекция по труда“ - гр. С., против решение № 4374/29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 597/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Предписание № 2 по Протокол № ПР1643058 за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. С..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209. т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата против оспорения административен акт - отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] - [населено място], представляван от юрисконсулт К., оспорва жалбата. В отговора на касационната жалба се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отменил предписанието, като е приел, че не са изследвани всички фактически обстоятелства, послужили като основание за издаване на оспореното предписание.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С атакуваното решение Административен съд – София-град е отменил даденото задължително Предписание № 2 по Протокол № ПР1643058 за изплащане на работещите лица в магазин [наименование] в [населено място] на допълнително трудово възнаграждение по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ за положен извънреден труд в размер на 8 часа през периода от 01.09.2016 г....