Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. М. П. против решение № 318 от 18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9520/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо като доводи в тази насока не са изложени и навежда твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 1 – 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на И. М. П. против решение № 294/31.08.2015 г., постановено по преписка № 126/2014 г. на КЗД, с което е установено, че с недопускането на жалбоподателя И. М. П. до тоалетна, предназначена за служители на – [фирма] не е извършено нарушение на основата на някой от защитените в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД) признаци и жалбата на И. П. срещу [фирма], представлявано от изпълнителния му директор е оставена без уважение.

Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето...