Производството е по реда на чл. 208 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на В. С. К., в качеството й на управител на [фирма], срещу решене № 2596 от 7.12.2015 г. по адм. дело № 679 по описа за 2014 г. на административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу оспорения ревизионен акт.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и отмяна на ревизионния акт, алтернативно връщането му за разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на съдебни разноски, направени пред първоинстанционното производство.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище от юрисконсулт Г. Е.. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт № 171303222 от 28.10.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 849 от 28.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В.. Той е издаден по повод осъществена ревизия по прилагането на ЗКПО и ЗДДС, като на ревизирания субект са определени задължения...